Как ненормалното се превърна в нормално

Докато четем, слушаме новините, е лесно да станем безчувствени към ужасни събития. Как психологията помага и кои са стъпките, които можете да предприемете, за да избегнем "бавното насилие"

Снимка: iStock by Getty Images

Как ненормалното се превърна в нормално

14:48 | 23 март 2024 | Автор : Галина Чолакова 3 4926 Снимка: iStock by Getty Images

Когато се говори за "нормализиране" на ситуация, явление, човешка характеристика, през 2024 г., това често е с положителна насоченост, смятат специалистите. В социалните медии и извън тях често ще срещнете призиви да се нормализира всичко - от промените в тялото след раждане до разговорите за психичното здраве на работното място. Идеята, разбира се, е да се премахнат табутата, които могат да бъдат безполезни и дори опасни.

Психология

Но има и друг вид нормализация, за който мнозина не подозират. Тя е по-малко осъзната и по-вредна - дори може да бъде опасна. Това е нормализирането на тенденции, ситуации и събития, които всъщност изобщо не би трябвало да са "нормални". Може да чуете да се нарича "десенсибилизация" или "привикване".

Помислете за войните в Украйна и Газа. Шокиращите събития в началото на тези конфликти бяха нови и неочаквани - елементи, които, както е известно на психолозите, привличат вниманието на ума. С течение на времето медиите продължават да отразяват тези събития, но сега е по-малко вероятно те да заемат водещо място в новините в страни като САЩ например, нито да се появяват толкова често в разговор. За съжаление, когато една война е продължила месеци или години, проучванията показват, че една допълнителна седмица бойни действия не оказва такова въздействие, каквото е имало в първия ден.

Снимка: iStock by Getty Images

Тази десенсибилизация се прилага и във всекидневието. Младежите, които са израснали с насилие, е по-вероятно да започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, например. Хората изразяват по-голяма тревога от Covid-19, когато броят на жертвите е малък, отколкото когато той достига стотици хиляди. Междувременно едно особено актуално и интригуващо проучване показва, че хората, живеещи в страни, които са по-изложени на негативните последици от изменението на климата, всъщност смятат, че изменението на климата е по-малко рисково.

Други изследвания сочат, че човек дори може да привикне към собственото си негативно поведение: когато доброволци лъжат многократно, за да получат повече пари да речем, лъжите им стават все по-големи в хода на експеримента - а частите на мозъка им, свързани с емоциите, се активират все по-рядко. Изводът, до който стигат изследователите, е, че колкото повече правим нещо, дори и такова, за което знаем, че е неправилно, толкова по-малко се чувстваме неудобно от него.

С други думи, ако сте изложени на нещо достатъчно дълго, то ще се нормализира. Дори да е негативно и зло.

Разбира се, това има и положителни аспекти: до известна степен хората трябва да могат да се адаптират към нови обстоятелства и ситуации, независимо колко тежки са те. Вероятно нашият вид нямаше да стигне далеч - или поне нямаше да има емоционалния капацитет да решава проблеми, да си представя и да твори - ако се движехме в състояние на постоянен шок и тревога.

Но има и подводни камъни. От една страна, тази адаптивност може да е причина хората да изпитват трудности при справянето с това, което социолозите наричат "бавно насилие" - катастрофи, които се развиват без видима спешност, поради което е трудно да се осъзнае колко много вреди са нанесени месеци или дори години по-късно. Спомнете си за продължилото десетилетия изхвърляне на химически отпадъци, което създаде "алеята на рака" в Мисисипи, или за увеличаването на глобалните емисии на въглероден диоксид.

Това може да доведе и до затвърждаване на един порочен кръг. Проучването на насилието в централните части на градовете установява, че участниците са по-склонни да извършват насилие, ако смятат, че то се е нормализирало. Но това се отнася и за по-големи, по-сложни проблеми.

Снимка: iStock by Getty Images

Как се случва нормализирането

Когато става въпрос за медийно потребление, това повдига два въпроса: как издателите могат да отразяват дадена тема, без да обезчувствяват аудиторията си към нея? И - като умен и информиран медиен потребител - как можете да се ориентирате в новините, за да сте сигурни, че не поемате същия риск?

Изследователите проучват как излагането на една и съща новина отново и отново влияе на потребителите. Едно проучване например установява, че потребителите на новини са по-склонни да се дразнят от репортажите и дори да ги избягват, когато имат усещането, че те се повтарят.

Изследователите са категорични, че зрителите не само жадуват за новости. Става дума и за това, че хората се афектират, когато усещат, че нищо не се променя или подобрява. "Някои потребители са особено негативно настроени към липсата на напредък и дългото, протяжно отразяване на проблема, което отчасти може да се проследи от замесените политически актьори", пишат изследователите в проучването, цитирано от BBC.

Тази точка е притеснителна. Има различни теми, чието игнориране подкрепя статуквото и властта. Помислете колко по-малко вероятно е предприятията и правителствата да предприемат действия по отношение на изменението на климата, например, ако никой никога не говореше за това. Цинично погледнато, това би могло да означава, че колкото повече лидери постигат минимален напредък по даден въпрос, толкова повече хората се отегчават да слушат за него. Теоретично, това може да доведе до все по-малко отразяване на този въпрос - и до отпадане на всякакъв натиск за постигане на напредък.

Има и друг проблем, особено често срещан при гледане на новинарски репортажи за страдания на други хора: ако се чувстваме твърде притеснени от това, което виждаме, това може да ни накара да се почувстваме пренапрегнати и да поискаме да изключим телевизора.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Как да избегнем десенсибилизацията

Какво можем да направим? Как можете да сте в крак с новините, без да се претоварвате или обезчувствявате? Как можем да се ориентираме в многобройните проблеми, пред които е изправен светът днес, като намерим баланса между отказа да ги приемем за "нормални", но и да продължим напред?

Що се отнася до потреблението на новини, изследователите препоръчват да ги "консумираме" по-внимателно, например в конкретни часове, когато се чувствате "претоварени от определена криза". Като се има предвид значението на новините и за да сте добре информирани, уверете се, че медийната ви диета е разнообразна. Дори и да става въпрос за конкретна тема или криза, за която искате да научите повече, излезте извън рамките на една и съща медия или дори вид медия. Ако следите военен конфликт, не се ограничавайте само с новинарските заглавия; потърсете външнополитически анализи и есета от първо лице, гледайте документални филми, слушайте аудиокниги, четете дори поезия. И, което е изключително важно, използвайте гледните точки и на двете страни на войната, категорични са специалистите.

Също така е важно да си напомняте да намалявате мащаба. Ще разгледаме този въпрос повече в бъдещи теми, но засега не забравяйте, че един различен ракурс към настоящето е да мислите в по-дългосрочен план. Може би това е поглед назад, опитвайки се да разберете как сме стигнали дотук, като замените част от ежедневните си новини, да речем, с исторически книги или документални филми. Или пък погледнете напред - какво може да означава това за утрешния ден? - и да потърсите анализи, които разглеждат какво биха могли да означават настоящите ни решения за една, 100 и дори 1000 години напред.

Но какво да кажем за склонността ни да се приспособяваме към обстоятелствата, които ни засягат най-пряко, дори към тези, които не бива да приемаме като "нормални"?

Първата стъпка е да се признае, че такова привикване изобщо се случва. Замислете се за момент: с кои неща свиквате в домакинството, общността или в страната ни, а всъщност бихте искали да не свиквате с тях?

Едва тогава можете да планирате някакви действия. Някои изследователи предлагат да посрещнете "бавното насилие" с "бавна съпротива" или с "бавно ненасилие", включително постепенни, ежедневни действия, толкова прости, колкото споделянето на знания по дадена тема.

Изследователите, които стоят зад проучването за привикване към лъжата, за да получиш повече пари, също предлагат да се намери емоционална дистанция от обстоятелствата, за да се погледне на тях със свеж ум.

Ако има въпрос, който е важен за вас, не предполагайте, че след месец или година ще се чувствате толкова емоционално ангажирани с него, колкото сега. Вместо това превърнете предприемането на действия в навик. Настоявайте за решение от пряко отговорните(институции, депутати) направете месечно, периодично дарение за благотворителна организация, която представлява кауза, за която ви е грижа, вместо да дарявате наведнъж, когато ви хрумне. (изследванията са установили, че предприемането на действия по нещо притеснително прави "прегарянето" по тази тема по-малко вероятно).

Има много ужасни събития в историята на човечеството, които - в продължение на десетилетия, дори векове - са усещани утвърдени, невъзможни за промяна и които са били "новото нормално". Но и те се промениха. И обстоятелствата, които не искаме да бъдат част от бъдещето на децата ни или от нашето собствено, също могат да се променят. Необходими са всекидневни действия, за да бъде избегната манипулацията и обезчуствяването, което може да ни превърне в марионетки.