Излъчването, усмивката и настроението - това е първото, с което Наско Клечаров приковава вниманието и обектива на фотографката Анна Йончева. Пред Dir.bg тя разказа любопитни моменти от живота на 18-годишното момче, което в рамките на няколко минути успя да трогне цяла България, но и да я разплаче. Месеци преди танцът му да бъде излъчен в "България търси талант", той си отива от този свят заради COVID-19.  

Анна Йончева е човекът зад проектите "Различните" деца на България" и "Да играем ЗАЕДНО".

"Запознах се с Наско и дядо му през лятото на 2019 г., където бяхме поканени с дъщеря ми от Тони Маринова на летния лагер на Сдружението на деца със Синдром на Даун. Първото, което забелязах в него, бяха очите му - дълбоки и чисти! Обожаваше да снима. Така го запечатах за първи път - с фотоапарат в ръка", спомня си Йончева.

"Светът на хората със Синдром на Даун е много светъл. Те не познават завистта, лъжата, преструвките. При тях всичко е много истинско и чисто!", казва фотографката, чиято мисия е да направи видими деца като Наско, и продължава:

"Покрай него никога не можеше да се скучае. Той беше душата на всяка една компания. Последната му мечта беше да стане сервитьор. На откриването на Националната изложба в София се постара всички гости да бъдат обслужени подобаващо. Гордееше се с постиженията си в танците, постоянно ми пращаше клипове от участия".

А след участието си в шуото, очаквал с нетърпение и втората си изява, нетърпелив бил и за бала си, на който смятал да покани много приятели, а вече си имал и дама. Уви, през ноември миналата година той не успява да пребори COVID-19. Това става само няколко години, след като семейството на Наско губи и неговия брат близнак при инцидент с колело. Но за близките му се ражда нова надежда. 

"Двамата имат и по-голям брат, който живее и работи в Германия. Точно месец след смъртта на Наско, и на връх Коледа, се роди детето на по-големия му брат. Това е много символично, защото той се роди заедно с Божия син. Това е голям смисъл, за да продължи тази майка, която е загубила и двете си близначета. Знакът е, че Господ ги обича, защото те са невероятно добри хора", разказва ни пък Тони Маринова, която е председател на Сдружението на родители на деца със Синдром на Даун и отдавна познава семейството.

"В навечерието на Международния ден на хората със Синдром на Даун Насето без да иска ни помогна отново темата да е на дневен ред. Той е ангел, който дойде, за да помогне на всички като него. Това не е случайно, защото мисията на тези хора е такава. Хората със Синдром на Даун са неслучайни създания, коректив за всички нас - "стандартните" хора. Показват ни истинската грижа, обич и топлина. Много чисти души са, остават вечни деца, вярват в чудеса, радват се на живота и се вдъхновяват. Докато стандартните възрастни са уморени хора, озлобени, невярващи, които нищо не може да вдъхнови или окрили. А хората с Даун са лишени от задния план на лицемерието и гнева".

Наско много обичал да снима

Снимка: Анна Йончева

"Държавата е длъжница на хората с Даун"

18-годишният Наско Клечаров от Ракитово е поводът за пореден път да погледнем към нерешените проблеми на хората с увреждания. Обобщава ги Тони Маринова:

"Като деца с увреждания те минават през ТЕЛК. През последните години обаче много се реже процентът от него, а той определя финансовата помощ от държавата. Преди години всички получаваха интегрирана помощ около 300-400 лева. По време на протестите на майките на деца с увреждания се направи една диференциация - за 50-70% ТЕЛК децата взимат 350 лева, за 70-90% - 450 лева, и за над 90% - 930 лева. Което за големия процент е прекрасно, но за да се даде на едни деца, се взе от други.

Сега масово някои дори не получават средства, особено ако са с експертизи до 30%, защото това ги вади от социалната система. Освен това, нашите деца имат нужда от така наречената чужда помощ, нещо като личен асистент. В повечето случаи това са родителите, но ако те работят, могат да назначат човек, който да се грижи за детето. Не са големи много парите, но това е възможност все пак нещо да влиза в бюджета на семейството и детето да бъде много по-самостоятелно и да посещава много повече места. Който може да си го позволи, обжалва ТЕЛК решенията. Но не са много тези хора, защото повечето не могат да си го позволят по простата причина, че докато обжалват, парите им се спират, а някои разчитат единствено и само на тази подкрепа".

След 18 години човек с Даун, независимо от ТЕЛК-а, вече взима само 180-200 лева социална пенсия. Освен това възрастните с Даун няма къде да ходят, лишени са от своя среда, седят като затворници в къщите си, няма места и центрове, където да се срещат, да работят, да спортуват, да се забавляват, споделя още Маринова. И добавя: 

"Специфичните им нужди не означават, че нямат най-нормални човешки нужди, като това да общуват, да се забавляват, да танцуват и да се влюбват, особено ако са млади хора. Държавата в това отношение е изключителна длъжница на всички нас, защото нищо не се прави. Слава Богу, в последните години поне за малките нещата са що-годе подредени. Вече няма проблеми тези деца да посещават масовите детски градини, да влизат в българските масови училища. Но като цяло всичко е до човек - нямаме специалисти, особено психолози, логопеди, които знаят какво правят, ресусрсни учители. Това е така, защото по никакъв начин тези хора не са стимулирани да влязат в системата".

Тони Маринова дава пример, когато преди години среща продавач-консултант в магазин за чанти в столичен мол, която се оказва специален педагог по образование. Тя започнала да контактува и да забавлява дъщеря ѝ, която също е със Синдром на Даун. В разговора им става ясно, че младата жената искала да работи по специалността си, но не можела да се издържа с 400-500 лева, докато продавайки чанти в мола, изкарвала двойно. "Видях жена, която можеше да бъде толкова полезна на такива деца като моето, защото подходи с такава обич, видимо бе призвана да се занимава с тях, но е принудена да седи при едни чанти, които я хранят", разказва председателят на Сдружението на родители на деца със Синдром на Даун".

Снимка: Анна Йончева

"Нещата са тъжни, но посоката е правилна",

казва Тони Маринова в заключение.

"Моята надежда е в младите хора на България, защото те са много различни. Вече 20 години обществото ни се променя много в областта на хората с увреждания. Това, че от малки децата общуват с различни себеподобни променя картинката. Непрекъснато ни търсят млади хора, които инициират благотворителност, добротворчество, искат да помагат. Трогателно е да виждаш будни млади хора, които нямат грам предразсъдъци.

А децата се държат по начина, по който се държим ние възрастните. На тях им трябва много малко, за да приемат някого или да не го приемат. Попадала съм на по-агресивни тинейджъри, които са се опитвали да се подиграват. Но когато ги заговоря и ги провокирам с информация, те се отварят. Просто трябва много говорене и информация. Когато им я дадеш, нещата много се променят, проблемите идват от невежеството и от замълчаването. Затова и винаги казвам на родителите - да знаят, че хората ни приемат по начина, по който ние самите се приемаме".

Наско и дъщерята на фотографката Анна Йончева

Снимка: Анна Йончева

Наско ще допринесе за още едно добро. В началото на април се очаква да излезе книгата "Да се запознаем с "различните" деца на България", която ще се разпространява безплатно и е част от съвместната инициатива на Анна Йончева и Ваня Тодорова от фондация "Можем заедно", които организират онлайн срещи с тинейджъри, за да ги запознават с потребностите на техните връстници с увреждания. Фотографката разказва каква е целта ѝ: "Чрез книгата искаме да запознаем обществото с децата със специфични потребности по един достъпен и приятен начин - чрез много снимки на участници в проекта. Първата страница е запазена за усмивката на Насето".

Цялото интервю с Тони Маринова може да чуете тук:

Снимка: Анна Йончева