Позволете си да бъдете човек: Как преуспяването и продуктивността могат да ни погубят

23:00 | 7 април 2024 | Редактор : Галина Чолакова 17 4420 Снимка: iStock by Getty Images

Чувствали ли сте някога, че не правите достатъчно, че може и още, че си почивате без да "заслужавате"? Да речем, че дори да сте отличници в академичните си занимания, изпитвате отчаяна нужда да развиете още повече умения, да започнете нов курс или да потърсите нов стаж, допълнителна работа... Повечето хора ги оценяват в относителен смисъл, т.е. ако X участва в 5 проекта, защо аз съм само в два? Какво не ми е наред? Но тук важният въпрос е - наистина ли някога е имало обективен параметър, по който да определите дали се справяте достатъчно добре или не?

Психология

Концепцията за преуспяването бавно се развива като начин на живот още от появата на индустриализацията през XIX в., но през последните няколко години набра зашеметяваща скорост. "Препускането" по няколко задачи по същество разпространява и поддържа култура, основана на непрекъсната работа по множество проекти, за да се увеличи човешкият труд и да се постигне максимална производителност, което води до по-голяма печалба - и не е задължително вие да сте доволни от собствената си печалба, въпреки усилията...

Тя съсредоточава човешкия живот около работата и производителността. Някои автори дори я сравняват със съвременна форма на робство! Това е наричано още "култура на прегаряне" и се разглежда като резултат от доминиращата икономическа система и от нарастващото консуматорско поведение.

Снимка: iStock by Getty Images

Успех на всяка цена, конкуренция, консуматорство

Идеята за непрекъснат успех не се е появила просто така от нищото, тя се основава на водещата икономическа идеология и се поддържа от явления като консуматорството и конкуренцията.

Съвременната икономическа система се основава предимно на частната собственост както върху средствата за производство, така и върху акумулираната печалба. Основната цел е да се максимизира печалбата и да се подобрят човешките умения за извличане на производителност. Но богатството и икономическата печалба са съсредоточени в ръцете на малцина. Това разделя двете класи (богати и бедни) много повече, отколкото преди. По същество посланието става ясно, че ако не участвате в системата, ще загубите възможността за луксозен или поне приличен живот. А това ни вкарва в цикъл на непрекъснати усилия и увеличава конкуренцията.

Конкуренция

Конкуренцията, както бе споменато по-горе, също се е увеличила през последните няколко години. Да вземем за пример приемните изпити в днешно време. Докато преди 90 от 100 точки са били впечатляващ резултат, сега дори 98 точки не гарантират прием в колеж с най-висок рейтинг.

В продължение на казаното по-горе, хората смятат, че ако не работят достатъчно усърдно, някой ще ги победи в надпреварата за придобиване на статус, богатство. Това създава голяма психологическа тежест и предизвиква реакцията "борба или бягство", която ни принуждава да сме продуктивни все повече и повече до пълна забрава на истинския смисъл, води до прегаряне или пълно изтощение.

Консуматорство

Консуматорството поддържа идеята, че увеличаването на потреблението на различни продукти и услуги е целта, която трябва да бъде постигната. Потребителското поведение се отнася до модела, по който хората са започнали да консумират стоки. Изследванията показват, че консумативното поведение започва да се характеризира с ирационални желания за потребление.

Повечето от нас желаят луксозен живот, изпълнен с удобства, а това поражда стремеж да работим повече и да печелим, следователно по този начин ставаме част от надпреварата за слава и богатство, превръщайки се в част от конкуренцията и цялостната икономическа система. Това от своя страна ни прави ненаситни и изначално неудовлетворени.

Екип от изследователи правят паралели между психоанализата и концепцията за преуспяването, в която суперегото действа като репресивен актьор, принуждаващ ни да се подчиняваме на по-голяма социална и икономическа система, за да задоволим своя id (ненаситното си консуматорство), като същевременно принуждаваме егото си да действа (безкрайни усилия).

Снимка: iStock by Getty Images

Отчуждение, прегаряне, стрес

Културата на продуктивността има много психологически последици, които обикновено се потискат, тъй като справянето с тях изисква самоанализ, който може да накара мнозина да поставят под въпрос целите, които са си поставили, както и да преосмислят ежедневието, което водят. Парадоксът обаче е, че "хамстерският кодекс" обаче изисква да сте постоянно заети и не оставя място за размисъл.

Отчуждение

Отчуждението е термин, който първоначално е даден от Карл Маркс за обозначаване на явление, което се наблюдава в капитализма. Според Маркс отчуждението се проявява в четири аспекта: отчуждение от процеса на труда, от плодовете на труда, от другите или от околната среда и от самия себе си. В психологията то се отнася до усещането за откъснатост, което човек може да чувства от околната среда, обществото, близките, а понякога дори от самия себе си. Психологически феномени като деперсонализация и дереализация се отнасят до това как човек може да се чувства откъснат от себе си и другите. Статистиката сочи, че в днешно време над 50 % от хората изпитват някаква форма на дисоциативно разстройство, което включва деперсонализация и дереализация.

Те се проявяват, когато повтарящите се постоянни усилия с обещание за бъдещо възнаграждение станат ежедневни и монотонни, без да оставят място за творчество и индивидуалност. Това допълнително потиска и мнозина губят същността. Според Ерих Фром човекът се превръща в машина, в стока, т.е. индивидът се отделя от себе си и започва да се асоциира по същия начин с нещата, откъсва се от света, другите и себе си като свой създател.

Бърнаут

Прегарянето се отнася до пълното умствено, емоционално и физическо изтощение в резултат на претоварване и свръхнатоварване. Според проучването "Работа и благополучие", проведено от Американската психологическа асоциация през 2021 г., 44% от служителите съобщават за повишена физическа умора, 32% - за високо емоционално изтощение, а 26% - за липса на мотивация и енергия.

Концепцията за продуктивност се фокусира върху продължителната работа и усилия без почивки, което със сигурност води до разпадане на личността. Това е култура, която пропагандира работната етика на робот, но ние все пак сме хора. Постоянната "работа" също така води до загуба на творческо пространство за иновации и по-скоро просто изпълняваме заповеди. Всички ние започваме да следваме успешни модели на работа, които вече са установени, вместо да вървим по свой път, който може да се окаже по-ценен.

Дистресът

Размерът на очакванията и крайните срокове, които поставяме пред себе си, може да бъде пагубен. То ни кара винаги да сме неудовлетворени от резултатите, независимо от всичко, както и ни притиска да работим извънредно. Тъй като не можем да работим ефективно по време на силен стрес, това ни кара да се обвиняваме още повече, което води до изкривена представа за себе си и постоянно чувство за безполезност. Той също така създава много тревоги за бъдещето, което води до постоянен страх от загуба или пропуск, под който оставаме.

Прекъсване на цикъла

За съжаление, концепцията за преуспяването е много актуална и може да е изключително трудно да се прекъсне този цикъл, като същевременно се запази желанието за постижения. Амбициозността е добродетел, но начинът по който се постига успех, не бива да е за сметка на физическото и психическото ви здраве. Съществуват някои начини да се прекъсне този цикъл:

Вземете си почивка, наистина! Работата безспорно е важна, но не по-малко важно е да се правят почивки. Известната техника Pomodoro за учене включва фокус, учене или друга дейност, в продължение на 25 минути, след което се прави почивка за 5 минути и след 4 такива интервала следва почивка за около 15 минути. Доказано е, че това подобрява ученето и повишава производителността. Правенето на почивки е изключително важно за вашето психическо и физическо здраве. Позволете си да бъдете човек.

Интроспекцията и преориентирането са две неща, които се губят в мъглявината на културата на продуктивността. Интроспекцията се отнася до вглеждане навътре. То ни помага да научим повече за себе си, да разберем себе си и да определим своите недостатъци и да дефинираме смисъла на придобивките. Трябва да се вгледаме и да анализираме ценностите и мотивите си да правим това, което правим.

Ако сте станали част от културата на преуспяването, защо е така? За какво тичате? Трябва да определите колко важно е това за вас и какъв друг метод можете да приемете, за да го постигнете, вместо да се изтощавате.

Идеята за успех на всяка цена непрекъснато се разраства и разбира се има вредни последици. Трябва да преоценим целите и желанията си, за да излезем от тази тенденция. "Залудо работи, залудо не стой", не е верният отговор.

Постоянното желание за признание и ефективност не ни превръща в герои, а в конформисти, в хора, които лесно могат да бъдат манипулирани - мисълта е приспана за сметка на амбицията и преуспяването. Дайте си отговор защо искате, постигате този или онзи "успех", какво ви мотивира да работите денонощно, колко и как сте "платили" за това. Колкото по-откровени сте, толкова по-здрави ще бъдете.