Проблемът за поставянето на граници във възпитанието на детето е може би една от най-дискутираните теми. С либералното напоследък отглеждане на малкия човек все повече привърженици на "свободата" извисяват глас и налагат мнение, че детето има "правото" да решава само за себе си. Само че да си родител не е точно същото като да си приятел. Отговорностите и последствията от действията ни са пряко свързани с това в какво точно ще се превърне нашето дете. Ако искаме то да бъде неуверено, с лоши социални умения, изложено на риск и неподготвено за света навън, най-добре е да забравим всяко ограничение, да го оставим то да ни води, да ни казва кога и как да живеем, и по някое време да започне и да ни разрешава едно или друго. Аз лично не искам и ще ви обясня защо.
До този момента в поредица от 5 статии разгледахме какво е важно да съблюдава добрия родител и какво поведение да има с детето си. На първо място поставихме правилното отношение. Веднага след това сложихме приоритетно одобрението пред любовта. Обяснихме как се отдава нужното здравословно внимание и в четвъртата статия дадохме насоки как да се минимизира лошото поведение чрез отдръпване на вниманието ни към него и как се награждават добрите прояви. Когато всичко това е налице, всяко малко, а и по-голямо дете, трябва да се сблъска с лимитите на допустимото и да разбере ясно, че тези граници пазят него, създавайки безопасна среда, а не ограничават свободата му. Само тогава границите се превръщат в защита, а не в наказание.
Какво значи допустими граници?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото всяко семейство има своя специфична система от допустими поведения, индивидуален режим, вътрешен правилник и ценностна система. Има обаче някои общи условия, чието неспазване създават след време проблеми не само на детето, но и съпътстват постоянно живота на неговите родители. Като престъпността например. Има цели фамилии, в които кражбата е издигната в култ. Присвояването е възнаграждавано и в такава среда детето расте със съзнанието, че каквото успее да вземе, остава негово. Затова на първо място е много важно детето да знае какво се очаква от него. Това му помага да разбере какво е подходящото поведение и му служи като основа в емоционалното развитие.
Има няколко направления, в които се разпростират границите: в изграждането на правила, в създаването на рутина и в налагането на ограничения.
Правилата не са подчинение, а сигурност, подчинена на здрава логика.
Правилата са най-старата система, въведена от човека, която винаги е била насочена към две посоки - йерархия и сигурност. Йерархията е свързана с поемането на отговорност, с житейския опит, с респекта към старейшината, родителя, шефа или просто по-силния. Сигурността е базова житейска потребност, която създава възможност за свободно движение и израстване както в пряк, така и в преносен смисъл. Правилата създават структура, подреждат ценностите и най-важното - снемат отговорността от плещите на детето, когато то все още не е способно да носи такава. Дете, оставено да се развива свободно без правила е незащитено, подложено на постоянен риск от фрустрация и провал, който след време се отразява на самочувствието му. А и нужно ли е в свят, създаден от възрастни, малкият човек да учи всичко по трудния начин от първо лице.
За социалната интеграция правилата са от изключително значение. Но вътре в семейството те играят не по-малка роля. Грешката, която повечето родители правят е в подхода, с който поставят и съблюдават тези правила. Най-често правилата търпят изключение. После още едно. А понякога и се видоизменят или самите родители ги пристъпват. И веднага давам пример: Докато се храниш не трябва да се смееш! Да, това е логично правило, което служи за превенция на задавяне, но и е социално неприемливо да отваряш широко уста, докато не си преглътнал храната си. Само че всичко това първо трябва да се обясни. След това трябва да се поддържа от всички. Как тогава да обясним на детето, че да си вземем пуканки, когато отиваме на кино да гледаме комедия е приемливо? В салона може, в къщи - не. Или сме на гости и по време на вечеря започва да тече маратон на вицове... Има и по-фрапантни случаи: момчето се възпитава да не посяга на момичета, но бащата редовно бие майката. Ясно е, че двойният стандарт не е добра основа нито за възпитание, нито за налагане на граници. Границите трябва да се спазват от всички, освен ако те не са изрично създадени за потребностите на детето, като например В 20.00 часа си лягаш и лампата се гаси.
Рутината създава дисциплина и структурира деня
От бебета учим децата си на полезни и здравословни навици. В един момент очакваме те да са се научили и често започваме да се дразним, когато те просто се изнизват към спалнята без да са си измили зъбите или сгънали дрехите. Създаването на рутина не е свързано само с пряката грижа за здравето, но касае и изграждането на вътрешна динамика - способността да структурира деня си, да сложи край, да планира и да отстоява. Дали ще стане дума за времето, в което се пишат домашни или за часовете, прекарани под душа, рутинните дейности улесняват живота. Правят го контролируем, предвидим и ако се наложи изключение, то обикновено изключението води до леко чувство на дискомфорт - все едно ни се изплъзва контрола и се озоваваме на чужда, непозната територия. Рутината се създава с постоянство, с правилна аргументация и с твърд тон. Родителят не трябва да допуска изключения, когато условията позволяват. Възрастни с изградени рутинни навици много по-лесно планират деня си, подреждат ангажиментите си и имат последователност в изпълнението на задачи. Рутината създава условия за конструктивен живот, изпълнен с висока ефективност, но повече от всичко носи спокойствие, увереност и стабилност.
Ограничението не трябва да е наказание
От трите насоки, при които се налага поставянето на граници, ограничението е най-трудно за изпълнение. Обикновено то се налага, когато систематично се демонстрира отказ от доброволно сътрудничество по дадена тема. Тя може да е от всякакъв характер - от гледане на телевизия и използване на електронни устройства, до проява на инат и неподчинение. При всички случаи границата е тази, която променя възприятието към дадено поведение. Ако оставите детето без конкретна задача, докато вършите съботната домакинска работа, то ще поеме по най-ниското съпротивление - обикновено чрез това, което му доставя най-голямо удоволствие и се случва с най-голяма лекота.
Ограничението, за разлика от правилата, няма рестриктивно значение. Едно дете не умее да поставя лимити. Излишно е да му обяснявате, че вече 2 часа стои пред телефона и няма да му остане време да си напише домашните. Просто не му давайте телефона за 2 часа. Същото важи и за всеки друг аспект от ежедневните му дейности, с чието прекаляване може да си навреди в дългосрочен план. Това, което притеснява повечето родители е, че не знаят къде трябва да поставят границата. От кой момент нататък достатъчното се превръща в прекалено? Ако не сте се уточнили предварително, от момента, в който вие решите, не детето. За да може обаче това да се случи, преди това трябва да сте свършили вашата работа по изграждане на уважение към себе си. Ако гласът ви често премодулира и си позволявате да изпадате в хистерия всеки път, когато детето не се подчини на казаното от вас, шансовете да не успеете да се наложите без санкции и наказания е много малък. Детето трябва да живее в условия на правила и доверие в тях, за да успеете да наложите ограничения. За целта трябва да сте изключително ясни в посланията си, да сте непреклонни, а не да преговаряте, да сте твърди, но не и студени и най-важното - да окуражите и възнаградите детето си, като му покажете, че оценявате усилието му. Не го съблазнявайте и не го изнудвайте, за да направи това, което искате. С това ще го научите само на цената, но не и на стойността.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}