17-11-2017 20-11-2018

Как правилно да отговорим на неудобните детски въпроси

"Kато умреш, можеш ли да кажеш на папагала на мама, че много искам да го видя?"

08:43 | 9 февруари 2019 | Автор: Цвета Евтимова 44 19453 Колаж: Ренета Веселинова

Децата са любознателни дяволчета. Светът около тях е изпълнен с чудати неща, а малчуганите са нетърпеливи да разберат всичко. И докато в началото се започва с "Какво е това?", то бързо стигаме до момента, в който се задават "неудобни" въпроси. Обикновено това се случва в най-неподходящата ситуация, задължително пред много хора и на обществено място.

FAB Mama

Синът ни Алекс винаги е бил изключително любопитен. Това съвсем естествено доведе до момент, в който трябваше да си обясним откъде точно идват бебетата. С баща му решихме да бъдем максимално искрени и, ползвайки различни нарицателни, му обяснихме какъв е пътят, по който бебетата пристигат на този свят. Признавам, той беше много впечатлен. Последва дежурният въпрос:

"А котенцата, зебричките и маймунките също ли излизат от фуфуто (от онези нарицателни) на майка си?"

Отговаряхме търпеливо, докато не се изчерпа цялата фауна и част от флората. И така двамата със съпруга ми с чисти сърца забравихме за случая. Но не и Алекс.

Снимка: Александър Кацев

Няколко седмици по-късно, по време на пътуване, Алекс заговори възрастна дама. Явно и за двамата диалогът беше приятен, тъй като си поприказваха добре. Това очевидно окуражи нашия малък господин и той продължи:

- Госпожо, Вие знаете ли откъде идват зебричките?

- Да, от Африка.

- Неее! От фуфуто на майка си!

Е, казвам ви, в този момент исках доброволно да скоча от самолета. Изглежда, обаче, синът ми е усетил моето притеснение и дълго след това сам избягваше темата за бебетата и зебрите. И това ме накара да се замисля - как да подходим към неудобните детски въпроси, така че да задоволим любопитството на малчуганите без да прекаляваме със смелите обяснения.

Снимка: личен архив

Обикновено неловките въпроси са на сексуална тема или са свързани със смъртта. Все неща, за които не искаме да говорим с едно 4-5-6-годишно дете.

Психолозите обаче съветват да не крием истината, а да я поднесем по подходящ, деликатен начин, така че децата ни да я разберат. Важно е да запазим спокойствие и с нищо да не издаваме, че въпросът ни е притеснил. Горчивият ми личен опит ме научи, че първосигналната реакция може да смути детето и то да не посмее да пита повече. Вместо това ще търси отговорите другаде. А предполагам всички сме съгласни, че е по-добре да попитат нас, отколкото приятели. Акo въпросът ни хване крайно неподготвени, винаги можем да се измъкнем с отговор "Не съм сигурна. Ще проверя и ще ти кажа". Това не само учи децата на честност, но им показва и правилен път, по който да търсят отговори на въпросите си.

Снимка: Александър Кацев

Но винаги, ама винаги казвайте истината на децата си. Сами знаете, че не ги отглеждате в саксии. Още помня как майка ми беше обяснила, че жените пият хапчета, когато искат бебе и аз дълго вярвах, че в бъдеще ще ми е необходим само един аспирин, за да имам деца. После месеци наред се срамувах от подигравките на съучениците си, докато те самите не ми обясниха как стоят нещата. За да предпазя децата си от същия срам, си съставих "Наръчник за детски въпроси", който да ме подсеща за правилния подход.

1. Запазете спокойствие. Съвсем сериозно. Не се заливайте от смях и опитайте да не се изчервявате от срам. Това е важно, за да продължи детето да задава въпросите, които го вълнуват, без да се притеснява.

2. Отговорете точно и конкретно на въпроса. Децата обикновено се задоволяват с отговор в рамките на едно просто изречение. Не е нужно да им даваме прекалено много детайли, които могат да ги объркат допълнително и често водят до други, още по-неудобни въпроси.

3. Отговорът се крие в книгите. Покажете правилния начин на детето ви да търси отговор на въпросите си. Енциклопедии, книги и примери от природата ще свършат чудесна работа. Да, това със зебричките също се брои.

4. Превърнете въпросите в игра и вие също разпитвайте децата си. Както знаем, за малките всичко е по-интересно, когато си играем. Задайте няколко "странни" въпроса на децата си и гарантирано отговорите ще ви разсмеят. Това ще даде допълнителна смелост на малчуганите да питат за всичко, което не им е ясно. Ето и как се получи последната ни такава игра.

Аз: От къде идват бебетата?

Вики: От корема. Те влизат през пъпа и после излизат.

Аз: Какви са били мама и татко като деца?

Вики: Принцеса и зомби. Мама е принцеса, а тати е зомби. Или мама е зомби, а тати е принцеса.

Аз: Кога мама и татко са щастливи?

Алекс: Като се гушкат и целуват.

Вики: Петък и събота, защото баба идва да ни гледа.

Всеки родител сам намира най-подходящия път към детето си. Но не забравяйте, че колкото по-рано установите добър модел на комуникация, толкова по-спокойни ще са децата ви в бъдеще, задавайки въпрос за птичките и пчеличките. Най-важно е в наше лице децата да разпознаят човек, на когото могат да се доверят за "истината". За да могат и те самите да ни я споделят в бъдеще.

P.S.: За финал оставям едни от най-нелепите въпроси, които съм чувала от децата си. Весело четене, а в коментарите ще очаквам и неудобните питанки на вашите деца :)

1. Алекс чака пред тоалетна в самолет, която очевидно е заета. Нетърпелив, той започва да крещи: "Гoсподине, акате ли-и-и?"

2. Въпрос от Вики: Мамо, като умреш, мога ли да се оженя за тати?

3. Друг въпрос на Вики, която гали по корема закръглен наш приятел: А ти колко бебета имаш вътре?

4. Алекс: Мамо, защо Майкъл Джексън понякога е бял, а понякога черен?

5. Отново Алекс: Мамо, а бащата на Г. снощи е изпил цялата бутилка вино и е повръщал. Ти като беше бременна с Илиана, много ли пиеше, че повръщаше всеки ден?

6. Алекс към прабаба си: Ти вече си много стара. Кога мислиш, че ще умреш?

Вики допълва въпроса с финес: А като умреш можеш ли да кажеш на папагала на мама, че много искам да го видя?

ИЗБРАНО