На каква възраст беше Емилия, когато за пръв път я изведохте извън България?
Може би на около година и нещо. Преди това и двамата с Емил не искахме да я водим с нас, защото за нея щеше да е твърде изморително и изнервящо. Знаете, че малкото дете се превъзбужда силно от всичко което види и чуе през деня и според нас беше по-добре тя да си стои на сигурно и удобно място в къщи, а не да предприема дълги пътувания с нас.

Защо смятате, че е добре за детето да пътува с родителите си?
Смятам , че е добре да пътува след една определена възраст, защото трупа познания и опит, който може да придобие само като види лично нещата, за които ние като малки четяхме в учебниците по география и история. Едно е да четеш за Лувъра, друго е да се разходиш в него. Така е и с възрастните хора. Тези, които са пътували много, имат по-широк мироглед, по-самоуверени са. По времето на социализма, когато вратите на българите бяха затворени за останалата част от Европа, на нейната възраст аз само си мечтаех да отида там, където тя днес вече има възможност да бъде. Добре, че живеем в демократична страна, и всеки, който иска, може да пътува. Преди години това си го позволяваха децата на дипломатите или на изявените партиини дейци. Сега няма значение от коя партия си или на кого симпатизираш - светът е отворен за теб. С една дума поколението на Емилия са вече граждани на света.

На каква възраст беше малката, когато заживяхте в Брюксел?
Когато дойдохме в Брюксел Еми беше на 4 години и за нея това беше голям шок, защото до този момент в България не беше ходила на детска градина и изведнъж трябваше да тръгне направо на чуждоезиково училище. Няма спане на обяд, учи се в часове по 45 минути, два дни седмично свършват училище в 12.15 и три дни в 15.15, което затруднява родителите, които работят. Много трудно се климатизира. От една страна изведнъж загуби сигурността на родния дом и част от хората, които до този момент са се грижили за нея. От друга времето и климатът тук ги понесе доста тежко - боледуваше толкова много, че аз почти бях на ръба да се върна с нея в София. И от трета - езиковата бариера.

Как се адаптира детето към новата среда?
Тя е много контактна и първия ден отиде с огромно желание на училище. В момента, в които разбра обаче, че те не я разбират и тя също не разбира какво й говорят, започнаха проблемите. Плачеше всяка сутрин, не можеше да каже на учителките дори когато й се ходеше до тоалетна, не знаеше как да си поиска вода или да каже, че я боли коремчето. Беше много труден период. Приятели ме успокояваха, че децата бързо учат език и че след месец-два тя вече ще го знае, но това не е истина. Да,  децата учат по-бързо от възрастните, но повярвайте ми за 2 месеца език не се учи.... сега вече е различно. Тя говори френски, има приятели в училището, вече втора година е с едни и същи учители, започна много да спортува, което я забавлява и така освен, че преодоля болестите, трупа и позитивни емоции... просто е нужно време и много търпение.

Разкажете за живота на малката в Брюксел?
Емилия ходи в Европейското училище, в което учат децата на работещите в европейските институции - Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа. Много добро училище, с много качествено образование. Според договорите за присъединяване към ЕС, то трябва да дава обучение на родния език на децата от всички страни-членки. За съжаление само българите и румънците нямат собствена паралелка и затова трябваше да я запишем на английски, испански, италиански, френски, немски или някакъв друг език.... аз избрах френска паралелка, защото Брюксел е предимно френскоезичен и исках, когато излезе в парка или отиде на тренировки, да може да си говори с останалите деца. А и френският е доста по-труден от английския език, затова предпочетох да научи първо него. Вече всеки знае английски. Емилия в момента също проговаря на английски и е много сладка, защото в нейния клас има белгийци, испанци, англичани, италианци... общия език им е френския, но когато им се губи някоя дума, те я казват, естествено, на родния си език и затова Еми има запаси от думи на доста европейски езици....

Какво дете е тя? Какво обича, какво мрази?
Тя е като всички останали деца. Мрази да ляга в 8 часа вечер и постоянно се пазари да остане с нас още 5 минути. Обича много да плува, затова веднъж седмично задължително сме на басейн, от малка обожава конете и в момента се учи да язди. Иска да свири на пиано, да играе балет... на тази възраст иска всичко. Аз не й отказвам , когато иска да спортува, защото считам че това е задължително за децата. Мисля, че съвсем скоро ще насочи интересите си само в една или две области, а няма да се разпилява. Просто е още много малка - само на 5 години е. Дори съм сигурна, че ще заложи на ездата и плуването. Като че ли това най-много я влече засега.

На какво искате да научите детето си?
Искам да знае, че няма нищо невъзможно и стига да искаш и да полагаш усилия в дадена посока - можеш да постигнеш всичко, за което си мечтаеш. Искам да я науча на толерантност - хората са различни, но тя трябва да се научи да уважава тези различия и естественно да се гордее с факта, че е българка. Това е и основната причина, поради която я записах в Европейското училище - защото имат всеки ден по 30 минути български език с българска учителка и контактува с български деца. Искам да знае, че всичко, което получава в живота, си има своя предистория и тя трябва да я познава, защото е българка и защото България се върна на картата на Европа, където заслужаваше да бъде.

Вижте снимки от пътешествията на Марги и Еми >>