Наближава първият учебен ден - какъв е вашият съвет към родителите на учениците? Как да се изпращат децата на училище?

Родителите на децата, особено в началния училищен курс, би трябвало да ги изпратят закусили.

Закуската е много важна за растежа и развитието на детето, за неговата умствена работоспособност и активност в училище. Различни са вижданията. Някои смятат, че детето трябва до обяд да е само на плодове. Но за едно малко дете едва ли е полезно. То е свикнало на друг режим в предучилищния период – обгрижвано е от възрастните хора, с много внимание и изведнъж – да се пренебрегне сутрешната закуска, не би се отразило добре.

Добре е детето да закусва вкъщи, да има режим на хранене. Добре е, когато детето се върне от училище, майката да знае по какъв начин то ще продължи режима си. Да се знае в подкрепителната закуска в училище какво има, на обяд къде ще яде и какво ще яде, майката също трябва да има предвид и следобедната закуска. Тя трябва да се погрижи и да остави във фруктиерата плод или зеленчук, или нещо леко за хапване, за да може детето да изчака спокойно до вечерта връщането на майката и времето за вечеря.

Какво е необходимо да включва закуската?

Добре е закуската да включва въглехидратна компонента. В частност това са любимите на децата зърнени закуски. Корнфейкс или мюсли, или овесена каша. Може да са и две филийки пълнозърнест хляб с евентуално някакъв млечен продукт - като сандвич, или един банан с чаша кисело мляко. Ако закуската е с въглехидрати – зърнена закуска или сандвич с млечен продукт, добре е винаги тя да бъде гарнирана със свеж плод. Ако на детето не му се дъвче ябълка или сезонен плод, поне да бъде с чаша фреш.

Сандвичът може да бъде гарниран и със зеленчук, но да е пресен и сезонен – например домат или краставица.

За преди обяд или около 10 часа добре е детето да има в чантата си плод или понякога фреш, приготвен предварително от дома и нещо леко за хапване.

Често децата остават в училище до шест часа, имат и двигателна активност. Ако това са малки деца в началния курс, те получават и подкрепителна закуска. В следващите класове обаче децата не получават такава закуска.

За съжаление ние специалистите не успяхме да се преборим за това децата да могат да купуват от училищния бюфет пресен плод или зеленчук, продаван на брой. По тази причина е добре майките да се съобразяват с обективните условия на училищната среда.

Какви са вашите впечатления за храната, която се дава в училище?

Тази практика беше опорочена. Тази година правителството отново имат предложения за съчетаване на „чаша мляко “ и „чаша плод “ в един проект и една програма. Досега, последните няколко години, се даваха на децата огромни като грамаж тестени изделия. Като количество – голямо, но без хранителна плътност. Това означава в единица калории да има оптимално количество пълноценни, есенциални и жизненоважни за детския организъм хранителни вещества. Уви, това не е факт.

Огромните тутманици или кифли, или баничките – от тях детето получава въглехидрати и то на базата на бяло брашно и нишесте, и много мазнини. Т. е. храна – богата на калории, без белтъци и без витамини и минерали, без антиоксиданти и фибри. Тези тестени изделия са вкусни, но така българските деца получават високо тегло от подобна закуска. Тя се раздаваше с цел привличане в училище на децата от ниските социални слоеве, както и от малцинствените групи. Целта е да бъдат нахранени.

Тези храни удовлетворяват чувството на глад, но не предлагат на детския организъм нищо съществено освен калории.

Към това се прибавя и ниската двигателна активност. Повече от 20 часа в денонощието българските ученици седят, стоят, спят, играят на компютъра, прекарват време пред различни устройства, пишат или учат, но много малко се движат. Проблемът с двигателната активност е огромен.

Калориите не трябва да превишават енергийните потребности, които не са много високи заради ниската двигателна активност. В същото време трябва да бъде предоставен на подрастващия организъм максимално количество пълноценен белтък, синтезирано количество мазнини, витамини, колкото е необходимо и минерали.

Каква е тенденцията, увеличава ли се броят на децата в ранна възраст с наднормено тегло?

Да, почти два пъти. Докато точно преди 10 години процентът на децата със свръх тегло беше 12%, сега вече е около 25-30%. В ранния училищен курс е до 30%. Относителният дял на децата със затлъстяване отново се удвоява през последните 10 години. Тенденциите не са само у нас, това е факт във всички развити страни, ние за съжаление сме сред водещите страни при броя на децата със свръхтегло.

Застоялият начин на живот е голям проблем в тези случаи. Родителите трябва да обръщат внимание на двигателната активност на децата. Било то чрез разходка в парка, или каране на ролери или колело, тенис или игра на топка, през почивните да се излиза на походи в планината, или да ги запишат да спортуват.

Кои са най- вредните храни за децата?

Най-вредните храни са в лъскавите опаковки – т.нар. джънк фууд.
В тях има само калории, сол, Е-та, мазнини и нишесте. Няма витамини, няма минерали, антиоксиданти и фибри. Боклучави храни, които нашите деца за съжаление купуват, когато са гладни. Тази храна е лесно достъпна, намира се навсякъде, със сравнително ниска цена.

По-големите ученици пък се хранят с фаст фууд – дюнери, пици и подобни храни, които също се намират на всеки ъгъл. Те предоставят много калории, но без плод и без зеленчуци, и така децата пълнеят.

След всяко проучване беседвам с родители и деца. Моите впечатления са, че децата искат да бъдат информирани и да знаят повече за здравословното хранене. Ако получат по подходящ начин информация, те коригират с удоволствие модела си на хранене.

---

Проф. Донка Байкова е сред водещите наши специалисти по хранене и диетика. Завежда катедра „Превантивна медицина” в Медицинския университет в София. Автор е на над 300 научни труда, предимно в областта на затлъстяването.