Това казва в интервю за Дир.бг Вероника Лозанова - учител по БЕЛ в 23 СОУ "Фредерик Жолио Кюри" в София. Тя е с дългогодишна практика и оценител на изпитните работи на зрелостниците и изпитите след 7 клас.

Според нея промяната в учебното съдържание налага написването на новите учебници:

- За да може да се оцени реално доколко един учебник е „приложим” (така трябваше да оценяваме това лято учебниците за 6. и 8. клас), трябва поне една година учителите и учениците да работят с него, т.е да има учебен процес. Тогава ще са ясни силните и слабите страни.

Лош учебник няма, има недообмислени моменти в програмите. От тази гледна точка не е точно да сравняваме учебниците, защото те са резултат, следствие от дадена директива - програма. Но да, всяко ново нещо е интересно, в края на учебната 2017/2018 година колегите биха казали дали са оправдали очакванията им, дали работата е била качествена и успешна.

- Какво все още липсва в тях?

- В учебниците има това, което е зададено като учебно съдържание за съответния клас. Доколко то съответства на възрастта, доколко е актуално и интересно за самите деца – практиката ще покаже. Не мисля, че петокласниците, които завършиха сега през 2017 г. с новото учебно съдържание, са по-грамотни. Ще видим в края на следващата учебна година какво ще е положението с 6-и и 8-и клас – не искам да бъда нито оптимист, нито песимист.

- Какво е мястото на електронните учебници в процеса на обучение?

- Определено са важен елемент в обучителния процес, нали насоките са да бъде по-атрактивен учебният час, да използваме ИКТ в преподаването. В условията на непрестанно обновяващи се електронни средства образованието като техническа база изостава. Информацията нахлува от много места, а подрастващите невинаги я селектират правилно. За съжаление, не за всички класове има разработени електронни варианти на учебници и учителите се справят по възрожденски - с широки души и всеотдайност.

- Има ли нужда от промяна на учебното съдържание и методиката на преподаване?

- Промяната вече е факт и процес. Сега децата трудно и в повечето случаи с нежелание четат задължителната литература, защо и как би могло това да се промени?

Самата дума задължителна литература звучи стресиращо, задължителното е досадно. Това е един от генералните проблеми – отдалечаването от книгата. Макар че има и четящи ученици, които четат доста различни от учебната литература книги. Сега децата имат много възможности да общуват с писаното слово, въпросът е, че четенето не се разпознава като нещо ценно и значимо.

- Кои са най-големите трудности, които децата срещат при усвояване на учебния материал по български език и литература, и на какво се дължи това?

- Трудна е граматиката на българския език, правописът и пунктуацията. Затова непрекъснато ще има припомняне на книжовните норми и в гимназиалния етап.
Учениците все по-трудно създават последователни, цялостни, смислени текстове – устните изказвания са накъсани, недоизречени. А това е езикът - умението да говорим, да се изразяваме, това изгражда облика на личността.

- Как би могло това да се преодолее, какъв е Вашият съвет към учениците, които сега започват новата учебна година?

- Към това е насочена работата на учителите по български език и литература. На учениците да пожелаем позитивна нагласа към ученето, информираният човек е можещ, разбиращ, значим – опитваме се да ги накараме да станат и те такива млади хора. Но доколко – бъдещето ще покаже.

Недоволство от учебниците - лошо списани и с грешки >>>

Почти половината шестокласници умират от скука в час >>>