Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 13 години е директор на столичното 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов". Преди това е ръководил 8-о и 150-о училище в София. В професионалния си път е бил учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. бе зам.-министър на образованието. През новата учебна година той смята да въведе нова форма на комуникация между класния ръководител и родителите, а традиционната родителска среща ще бъде само една - в началото на годината.

Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Г-н Стаматов, лансирахте преди време интересна теза за комуникацията между класния ръководител и родителите. Какво ви накара да мислите и да предприемете нещо ново, нетипично? Как очаквате да бъде прието?

- Предложихме през миналата година на всички родители да спрем формалните родителски срещи, които се правят от 60-те години без никаква промяна, в който формат родителите идваха и си тръгваха разочаровани, предвид това, че за техните деца не се говори нищо конкретно, а всичко е общо. Обикновено се говори негативно за класа, за проблемите и нищо позитивно. В крайна сметка, след като го предложихме и на родителите, и на учителите, всички еднакво добре го приеха и като даденост, и като необходимост вместо формалния формат на родителската среща. Това съвпадна и с въвеждането на електронния дневник, при който обменът на информация между учител и родител е изключително бърз и ефективен. В рамките на един учебен ден до родителите може да достига информация по няколко пъти на ден - за отзиви, за отсъствия и т.н. Въпреки всичко, фронталната комуникация си остава най-важна и най-значима за развитието на всяко едно дете. След като спряхме родителските срещи, тази форма на обмен на информация се загуби. За да не я губим, тази година на колегите ще предложа вариант, в който ще направим по една, за един учебен срок, предварително добре организирана лична среща с родителите. В рамките 15 дни преди срещата тя да бъде договорена, така че родителите да си освободят едни 15-20 минути, за да се срещнат с класния и да поговорят за индивидуалното развитие на ученика.

- Как я виждате във времето?

- Най-смислено е да е след 1 ноември. Преди това от началото на учебната година се трупат впечатления.

- Значи, родителска среща ще има в началото на годината, а след това ще бъде тази лична среща?

- Да, по един предварителен график. Не бих казал, че е нещо трудно. В рамките на една учебна година две такива срещи не са много. Просто двете страни ще могат спокойно да говорят конкретно за даден ученик. Това, до голяма степен, е потребност и за самите родители. В момента се наблюдава едно силно отчуждаване на родителите от училище. Бих казал, че леко се спасяват от това и оставят децата си на някой друг да се грижи за тях, за тяхното възпитание в рамките на деня. А не трябва да е така. Родителите трябва да имат постоянната обратна връзка с училището, с педагогическия съветник, с класния ръководител и т.н. И в този ред на мисли смятам, че една такава строго индивидуална среща би била много полезна.

- Електронният дневник в този случай колко би бил полезен?

- Той е много полезен. Чрез него родителят може да получава от класния всякакви съобщения, от ръководството на училището, ако се налага. Комуникацията е бърза. Оценките си вървят, общите съобщения за класа също. Все пак, искам и това да споделя, че една такава комуникация си остава монолог. Директният контакт чрез електронния дневник няма как да стане. И това е причината да направим такива срещи, които да отговарят на един съвременен, цивилизован контакт в забързаното ни ежедневие.

Снимка: Павлин Даскалов

- Тази среща ще бъде само с класния ръководител или идеята е, ако се налага, разбира се, да има и други преподаватели?

- Принципно с класния ръководител, а там, където е необходимо, и с друг преподавател. Когато се натрупа негатив у децата за нещо, естествено е, че дадена група учители споделят с класния. И тогава се прави среща с точно този родител, с чийто дете се получават някакви проблеми. Разбира се, този процес има и друга страна. Не само проблеми има в училище, има и позитиви. И до голяма степен именно говоренето на позитивите за децата става част от психологията на израстването на човек. Само негативи, нагативи... не е добре.

- Постоянното повтаряне, че ти си такъв и такъв, даването на оценки не е добре. Това е ясно?

- Именно даването на негативни оценки и квалификации е проблем. Това постепенно и плавно трябва да се промени в положителна посока. Всяко едно дете си има определени позитиви, които е добре да се повтарят. Това важи както в училище, така и в семейството.

- Така се създава самочувствие...

- Създава се и самочувствие, и позитивен облик на детето с всичките му добри страни. А позитивите трябва да бъдат намерени във всяко едно дете. Това е другата страна, която традиционните родителски срещи дълго време неглижираха, загърбваха настрани. Казваха се само негативите.

- При вас това ще стартира за първи път?

- Няма да е много лесно.

- Предполага се, че е обсъждано с родителското настоятелство?

- Да, в края на миналата учебна години говорихме. Има съгласие и потребност в тази посока. Предполагам, че ще има известна съпротива от родителите в началото, докато тръгне всичко. Но така е в всяко ново нещо. Първо не се приема, но после нещата се напасват. Та сега тези какво ще ми губят времето, какво ще ми кажат за моето дете, след като аз си го познавам и т.н. Точно това искам да се промени. Детето вкъщи е едно, в училище е друго, на улицата е трето, в групата след училище четвърто. И тези различни образи, в които влиза едно дете в зависимост от ситуацията и обстановката, трябва да се покажат пред родителя. Така той ще има обективна представа за своето дете и в каква посока да го насочи. Както за моментното му развитие, така и след това за висшето му образование, за работата и т.н.

Снимка: Павлин Даскалов

- Преди новата учебна година се коментират винаги и по право, както се казва, две неща - липсата на учители и заплатата на преподавателите. Вие сте от дълги години в образователната система. Как гледате на това?

- Да започнем с липсата на учители. В голяма степен това се случва, защото много колеги се пенсионират. Една много голяма група всяка година се пенсионира, което е нормално. За една гилдия от 90 000 души, плавно да си тръгват между 3-4 хиляди е съвсем нормално. На тяхно място трябва да дойдат други. И тук идваме към увеличението на заплатите. Това търсене ще си намери правилното съсловие, което да дойде.

- А това случва ли се?

- Случва се за много предмети. За началния курс, за български език, за физическо възпитание, за психология - при тези специалности има пресищане, има много хора. Дефицит продължава да са учителите по физика, математика и по традиция за информатика и информационни технологии. Просто последните си намират работа с много по-добро заплащане, защото в сектора има предлагане. Липсата на учители по физика и математика явно ще бъде проблем още дълги години. Просто никой не кандидатства физика за учител. В последните 2-3 години няма кандидати, които да влязат като студенти да учат това. Какво е решението? Най-вероятно като се направи една сериозна диференциация на тяхното заплащане, защото щом има дефицит, трябва да се предизвика интерес у хората. Как да стане това - със стабилна работа и пари. Иначе общо за заплатите мога да кажа, че с това поредно увеличение на възнагражденията, което бе в началото на годината, според мен е време нашето съсловие да спре да занимава обществото с тази тема. Просто тази тема, според мен, е достигнала прага си на позитивно възприемане. От тук насетне трябва да са очаква от учителя подобряване на образованието във всичките му възможни посоки. И в никакъв случай занимаването на обществото със заплатите, че има много бумащина в работата и т.н. Тези неща трябва да бъдат загърбени и оставени на заден план, защото, реално, с трето поредно увеличение вече заплатите стават конкурентни на много други професии. Да, учителят е важен за цялата ни страна и за развитието на децата, но няма неважна професия. Просто не може да се чувстваме най-важните. Така може да се стигне до сериозно противопоставяне с други гилдии, от което няма смисъл.

- На прага на 15 септември сме. Какво очаквате от новата учебна година и как бихте се обърнали към всички в сферата на образованието?

- Много свобода има в българското образование. Тази свобода трябва да бъде използвана в най-правилната посока, за да има добро и качествено образование у нас за всички ученици. Ако трябва да кажем кой е най-важен в нашата система - това определено е ученикът. Той е важен, защото на него предстои бъдещето, а той става по-важен, ако бъде добре ограмотен от учителя. Трябва всички да се стегнем и да си работим с любов работата, на която сме се посветили.