Експерт: Електронните учебници ще са допълнение, а не алтернатива на книжните

10:34 | 4 септември 2018 | Автор: Мила Едрева, БТА 4 877 Снимка: Shutterstock

Обществото често критикува учебниците и учебните помагала, но малко хора са наясно какъв труд и компетентности са нужни за написването им, каза в интервю Йонко Йончев, изпълнителен директор на едно от големите български издателства. По думите му проблем за нашата страна са и кратките срокове, определени за създаването на такъв тип литература. Освен това учителите също са притиснати от времето, за да изберат с кои учебници ще работят през годината. В резултат те не винаги избират най-доброто, а посягат към по-познатите издателства и автори.

Отново в час

Йончев не отрича, че между издателствата съществуват нелоялни конкурентни практики, за да бъдат привлечени преподавателите. Неговата позиция е, че е добре, че на пазара има твърде богат набор от учебници и помагала, тъй като това предоставя възможности за избор и ограничава точно нелоялната конкуренция.

Мнението на експерта е, че навлизащите сега електронни учебници няма да изместят книжните, а ще ги допълват и двата типа издания дълго време ще вървят паралелно.

Кои са най-големите проблеми при писането на учебници и учебна литература?

Най-важното при създаването на учебна литература е работата с авторите. Те трябва да са експерти в своята област, да познават възрастовите особености и потребностите на децата и да претворят изискванията на учебната програма в интересен и привлекателен продукт.

Да, към учебниците се отправят много критики, често основателни, но малко хора са наясно какъв труд и усилия са вложени. Авторите трябва освен да познават до съвършенство дадения предмет, да познават учебните програми за отделните класове, да владеят литературния български език, да познават принципите на издателската работа, на оформлението на книгите, да имат художествен вкус, да познават особеностите на полиграфията, така че изданието да е практически изпълнимо. Да не говорим, че трябва да познават и учебните програми по другите предмети, за да създават междупредметните връзки.

Друг съществен проблем е, че учебниците у нас трябва да се създават за изключително кратък срок - за около една година. В други държави този срок е най-малко 24 месеца. У нас за тази една година трябва да бъде избистрена концепцията, да бъде написан текстът, да се подбере и оформи илюстративният материал, графичното оформление и т.н. При това бързане понякога крайният продукт има недостатъци. Хубавото е, че учителите имат възможност за избор, а всеки, който смята, че има сили, е в правото си да опита да създаде учебник.

И като се напълни учебникът с термини, всичко е наред?

Термините и понятията са заложени в учебната програма. Ако не бъдат включени в учебника, той няма да отговаря на програмата и няма да бъде одобрен.

Говорил съм със специалисти във Франция и те ми разказаха как е при тях. Имат национален съвет по учебни програми, в който влизат академични специалисти, педагози, общественици, изследователи, практици от бизнеса. Те задават рамката - какво е нужно на един младеж, когато приключи с образованието си, за да продължи да изучава някаква висша наука или пък да се реализира на пазара на труда в някаква професия. Определен е минимумът от знания. Твърди се, че учебните програми в началния курс в западните образователни системи са по-ненатоварени в сравнение с нашите. Въпреки това българчетата в началния курс дават добри резултати, но впоследствие настъпва спад. Вероятно факторите за това са много - натовареност в училище, възрастови особености и т.н., но като цяло знаете резултатите от международните изследванията - не са много обнадеждаващи, даже са тревожни.

Нашите ученици имат чувствително влошаване на резултатите на международните изследвания. Оказва се, че те не са адекватни на общите изисквания. Срещат трудности при четенето с разбиране, не осмислят информацията. Дори елементарната. Ще дам пример от личния ми опит. При нас идваше да помага един младеж гимназист. Много възпитано, добро, почтено момче. Само че му беше трудно да прочете и осмисли текст от учебник. Прочита го и не може нито да възпроизведе, нито да обясни прочетеното. Когато става дума да пресметне нещо в пари - справя се, но да прочете и разбере упътването как се работи с боята например не може.

В задачата се пита как е станал гимназист?

Проблемът е, че трябва да се стимулират учителите, които работят с такива деца. С тях трябва да се води по друг начин целия учебен процес, с други средства, ако щете и в друга среда. Но това е работа на образователната система, ние можем само да изкажем проблемите, с които се сблъскваме. Впрочем, те са известни и се правят опити да се решават, което изисква много и постоянен труд.

Според мен е необходимо да се обърне внимание на мотивирането за учене. Факт е необходимостта от практическа насоченост на образованието, но едновременно с това е важно младите хора да бъдат убедени, че самото учене развива личността, знанието е ценност сама по себе си, да им помогнем да открият радостта от новото знание. Особено деконструктивни и неправилни са разбирания от рода на "Защо да уча, например, математика, след като няма да ми трябва" или призиви "Да не стресираме децата с изпити".

Обществена тайна е, че между издателствата има конкуренция, която невинаги може да бъде определена като лоялна. Легенди се носят за усилията да бъдат привлечени учители и директори да изберат определени учебници и комплекти. Доколко отговарят на истината?

Да, за съжаление, среща се такъв проблем. Министерството взема мерки да го парира, но съществуват нелоялни практики. Но в крайна сметка учителите правят избор. Те носят отговорност какво да предоставят на учениците си. Вероятно с времето пазарът ще се нормализира.

Пазарният принцип - добре, но свръхбогатият избор на учебници не води ли до спад в качеството им?

Броят им на практика се ограничава по естествен път. В предишни периоди по един предмет имаше по 10-12 учебника. Е, постепенно намаляха, защото хората избираха само най-практичните, отговарящите на потребностите им. Другите останаха за сметка на създателите си - написали, направили, но продуктът никой не го иска.

Когато има свобода на избора, много по-трудно ще манипулираш някого да избере учебник. Всяка година от всяко издание даваме по 2 хиляди бройки, за да бъдат оценени от учителите. Практиката е следната - прави се проект на учебник или учебен комплект, внася се в министерството за оценяване и одобрение и, след като се допусне до училищно оценяване, учителите дават мнението си. В крайна сметка тези две хиляди бройки остават в училищата и после те избират и поръчват. А може и да не поръчат. На много места в страната при избирането на учебниците вече все по-активно се включват и родителите. За мен това също е много полезна практика.

Всъщност, проблемът е, че в рамките на няколко дни учителите трябва да се запознаят с огромен брой проекти на учебници и комплекти. Един начален учител например има между 40 и 50 книжни тела, които трябва да види и оцени като качество. И може би затова често се посяга към познатите неща - издателства или имена на авторите.

Не е ли грешка университетски преподаватели да пишат учебници за деца?

Не. Те също са работили и работят с деца, освен това познават отблизо работата на учителите. В интерес на истината, ние, издателите, търсим учители, които да пишат учебници. Проблемът е, че те са практици и много малко се наемат да направят учебник. През годините имаше проекти на академични специалисти, които не бяха одобрени, защото бяха на много високо ниво. Имаше и другата крайност - проекти само на учители, които пък излизаха от всякакви правила, бяха подходили доста фриволно, като продуктите бяха подходящи за помагало, но не и за учебник. В нашите учебници съчетаваме работата на университетски преподаватели и на учители.

Сега предстои да навлязат и електронните учебници. Смятате ли, че това наистина ще облекчи децата или ще повиши хаоса в системата?

Възможно е да има трудности, поне на първо време. Според мен, а и според повечето хора от системата, електронните учебници в момента не са алтернатива на книжните, а са допълнение към тях. Например, в електронния вариант на учебника по музика на нашето издателство звучи произведението, което се изучава, или пък при кликване върху портрет излиза допълнителна информация за съответния композитор. Подобен е подходът и при другите електронни версии на учебниците. Разчита се и на анимация и видео материали, които раздвижват информацията и предизвикват интереса на учениците.

За да бъдат направени както трябва електронните учебници, са нужни много средства. Трябва да се работи още за усъвършенстването им и технически, и информационно. Хартиените си остават основни. Освен това има и серия организационни въпроси - дали във всички училища има стабилен интернет, дали всички деца имат достъп до устройства, дали всички учители са мотивирани да работят с такива учебници.

Мога да дам пример с електронните книги. Предлагат се от много години, но от пазарна гледна точка продажбите им са между 4 и 8 процента в сравнение с хартиените. Двата типа издания вървят паралелно. Мисля, че така ще е и с учебниците. Не е въпрос на война между електрониката и хартията, а на допълване.

Тази година ще има ли трусове с осигуряването на учебниците за децата до 7 клас?

Не. Новите учебници и комплекти за трети и седми клас трябва да бъдат доставени в училищата до 10 септември. За останалите класове - до края на август.

А как ще се процедира с помагалата за матурите? Те също трябва да са нови, тъй като има промени в програмите.

Нещата по тази тема вече са изяснени и имаме готовност с новите помагала.

АНКЕТА: Колко ви струва началото на учебната година?

ИЗБРАНО