Всяка година около Коледа по телевизията ни заливат с харесвани, но омръзнали ни коледни филми. Всички знаем наизуст "Сам вкъщи" и "Коледата невъзможна", и за пореден път си припомняме коледната серия на "Умирай трудно", в която Брус Уилис избива лошите в една страшна зима.
Ако ще гледаме стари любими киноленти, защо тогава да не се насладим отново на някои от най-големите класики. А може би и да научим интересни факти за тях, които никога не сме знаели. Оказва се, че част от най-емблематичните филмови реплики и сцени са чиста импровизация на актьорите и около тях има много интересни истории. Ако не ви се гледат целите филми или сте планирали други занимания, вижте само тези кадри и разберете какво се крие зад тях.
Индиана Джоунс ("Похитителите на изчезналия кивот")
През 1981 г. режисьорът Стивън Спилбърг заснема първата част от култовата си поредица за археолога Индиана Джоунс, която някои представители на мъжкия пол са гледали наистина десетки пъти още от времената на видеокасетките. Героят на Харисън Форд никога не омръзва на истинските фенове, също както и персонажът му в "Междузвездни войни" (за тях по-надолу - б.р.) - Хан Соло.
Може би не всички от тях, камо ли по-младите фенове, обаче знаят подробности за една от ключовите сцени, която остава завинаги в киноисторията. Екипът на лентата снима част от кадрите в Тунис и те изобилстват от араби, маймуни и фурми. По време на разгорещена гонитба сред сергиите на пазар в Кайро (действието се развива в Египет - б.р.) Индиана Джоунс се изправя пред страшен мъжага, който изкусно върти огромен ятаган и заплашва в миг да го посече смъртоносно. Първоначално сценарият предвижда археологът да размаха емблематичния си камшик и да се разиграе няколкоминутна сцена на опасен двубой. В сюблимния момент обаче Инди просто изважда невъзмутимо пистолет и застрелва опонента си (малшанс за актьора с ятагана, който репетирал седмици наред - б.р.).
В този момент Харисън Форд си мисли за тоалетната...
Скрийншот: YouTube/MovieclipsОказва се, че причината за тази неочаквана промяна е малко деликатна. Докато снима в арабската страна с не особено завидна хигиена, Харисън Форд получава много сериозно стомашно разстройство.
"Страдах от дизентерия и просто не можех да стоя извън моята каравана за повече от 10 минути. Предишната вечер направихме кратка репетиция на сцената и двамата със Стив разбрахме, че ще отнеме 2-3 дни, за да заснемем това, което беше планирано. А това беше последната сцена, което трябваше да снимаме в Тунис, преди да тръгнем към Великобритания. Друга сцена от филма вече включваше битка с срещу 5 лоши момчета, които се опитваха да отвлекат Мариан, така че и без това мислех, че е малко излишно, а и се чудех как да се измъкна от тези 3 дни снимане, предвид състоянието ми. Така че просто предложих на Стивън да застрелям онзи и той каза: "Добре", разказва години по-късно Форд, без да крие своето облекчение от развръзката.
А тя със сигурност прави тази сцена много по-запомняща се, отколкото ако беше останала по сценарий.
"Аз съм твоят баща". Това със сигурност е една от най-известните филмови реплики на всички времена, ако не и най-известната. Която, кой знае защо, масово се бърка. Много хора, макар и гледали сагата на Джордж Лукас, си мислят, че думите на злодея Дарт Вейдър към Люк Скайуокър са "Люк, аз съм баща ти", а всъщност точният израз е "Не, аз съм баща ти".
По-интересното е обаче тайната около тази реплика, в която са посветени само няколко души и то в продължение на цяла година. Когато Лукас снима ключовата сцена, която преобръща цялата история, е притеснен, че докато филмът излезе на екран, истината ще излезе наяве. Затова той прави хитър ход. Дейвид Праус - актьорът, който играе физически Вейдър (не и гласа му - б.р.), и не знае нищо, казва: "Оби-Уан уби баща ти". Тази реплика после отпада от лентата, а Джеймс Ърл Джоунс, който озвучава ситския лорд, записва репликата, която после зрителите ще чуят.
Много момчешки сърца са подскачали по време на тази сцена...
Скрийншот: YouTube/https://ew.comДори Кари Фишър (принцеса Лея) и Харисън Форд (Хан Соло) не знаят истината.
"Актьорите и екипът за първи път научиха за това, когато видяха готовия филм. Когато го заснехме, репликата на Вейдър беше: "Не знаеш истината, Оби-Уан уби баща ти". Само режисьорът Ървин Кершнер, Джордж Лукас и аз знаехме какво ще бъде дублирано по-късно. Беше агония да пазя тази тайна повече от година", разказа само преди няколко месеца вече 68-годишният Марк Хамил, изиграл Люк Скайуокър.
The cast & crew first learned of it when they saw the finished film. When we shot it, Vader's line was "You don't know the truth, Obi-Wan killed your father." Only Irvin Kershner, George Lucas & I knew what would be dubbed in later. Agony keeping that secret for over a year!
"Шофьор на такси"
"Травис говори на себе си в огледалото". Само това е записано в сценария на "Шофьор на такси" за тази сцена, когато Робърт де Ниро поема главната роля в лентата на Мартин Скорсезе през 1976 г. Героят му - Травис Бикъл - неуравновесен ветеран от войната във Виетнам, който планира убийството на виден политик, трябва да се погледне в огледалото и да каже няколко реплики. Но самият Скорсезе по-късно признава, че не е бил сигурен какви да са точно те. Де Ниро обаче импровизира великолепно. Гледайки отражението си, той повтаря няколко пъти култовата фраза "На мен ли говориш?", след което изважда пистолет и го насочва срещу "себе си". Скорсезе остава толкова доволен, че оставя сцената така.
"По сценарий той просто се гласи нещо пред огледалото, опитва се да докара онова налудничаво изражение на лицето си и да се научи да изважда пистолета си от ръкава, което в действителност изобщо не би се получило. Но във филма се получи добре. Вече бяхме към края на снимките, а аз бях пресрочил с пет дни 40-дневния график. Аз бях сигурен, че в сцената с огледалото трябва да каже нещо сам на себе си. Не бях сигурен точно какво. Но си спомних, че Брандо беше направил нещо прекрасно с едно огледало в "Отражения в златисто око", разказва режисьорът в книгата на кинокритика Ричард Шикъл "Разговори със Скорсезе".
Прическата на Робърт Де Ниро е вдъхновена от индианското племе ирокези
Скрийншот: YouTube"И той просто започна. Бяхме в един апартамент на Кълъмбъс авеню и 89-а улица, в сграда, която щяха да събарят. Аз бях седнал на пода, а той беше пред огледалото. Майкъл Чапман снимаше и Боб просто започна да импровизира - представяше си как разни хора се приближават към него и го заговарят. И ако някой му кажеше нещо неприятно, той се обръщаше и го питаше: "На мен ли говориш? Не е хубаво човек да ми говори така. Сега ще си имаш работа с мен. На мен ли говориш?". Не точно с тези думи, но по такъв начин. И тогава дойде ред на онова страхотно изречение, в което той осъзнава, че щом е сам в стаята, значи, най-вероятно си говори сам. И това закова цялата сцена", допълва Скорсезе.
Междувременно един от членовете на групата на Брус Спрингстийн - Кларънс Клемънс, който учил Де Ниро да свири на саксофон за ролята му във филма "Ню Йорк, Ню Йорк", разказа любопитен факт:
"Навремето Де Ниро беше на един от нашите концерти и е чул как публиката крещи името на Брус. В онези дни Спрингстийн спираше на сцената и отвръщаше "На мен ли говорите?". Робърт се е вдъхновил и е използвал фразата в "Шофьор на такси".
"Първичен инстинкт"
Тази сцена всички могат да я гледат безкрайно - мъжете - ясно защо, жените - от завист. Да видиш как млада блондинка с тяло на манекенка премята дълъг крак върху крак, докато се е разположила в стол с къса пола, само по себе си е съблазнителна гледка. Ако обаче стройната хубавица е без бельо, това си е вече истинско изкушение. Шарън Стоун е на 34 години, когато през 1992-ра се снима в еротичния трилър на провокативния холандец Пол Верховен заедно с Майкъл Дъглас. Ако сте забравили сюжета, помнейки само гледката между краката й, героят на Дъглас е полицай, който започва разследване на бруталното убийство на богат рок музикант, главната заподозряна му завърта главата и двамата започват гореща и опасна връзка. В еротична сцена, която шокира част от зрителите, героинята изкусителка е на разпит пред няколко детективи, които успява да разсейва доста успешно.
Сцената със сигурност е най-големият трамплин в кариерата на Шарън Стоун
Скрийншот: YouTube/MovieclipsСъгласила ли се е обаче Шарън Стоун да разкрие прелестите си чак толкова? Има две версии. Според Верховен тя много добре е знаела какво прави и дори била възхитена от перверзната сцена. Според актрисата обаче режисьорът я е експлоатирал.
"Когато снимахме, той ми каза, че се вижда бялото на бельото ми, затова трябва да го сваля, увери ме обаче, че слабините ми ще са в сянка и нищо няма да се види. Затова свалих бикините си и ги сложих в джоба на ризата си", твърди Стоун.
Тя допълва, че по това време екраните нямат висока разделителна способност и когато видяла кадъра на монитор наистина не видяла нищо. Всичко обаче се променило, когато тя, екипът на филма и целият свят видели филма на киноекран.
На това Верховен, който е известен със склонността си към сцени със секс и насилие отвръща, че колкото я обича, толкова я й мрази "заради лъжите й".
27 години по-късно, през ноември 2019-а, Шарън Стоун, вече на 61 години, пресъздаде тази сцена. Това стана по време на наградите Woman of the Year и Man of the Year на списание GQ в Берлин. Когато получи наградата си, кинолегендата, която и до днес изглежда фантастично, реши да произнесе речта си седнала на стол. Облечена в къса черна рокля с дълбоко деколте, актрисата повтори култовото си движение, но без да шокира излишно, тъй като синът ѝ беше в публиката.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
"Глутница кучета"
Куентин Тарантино. Това име със сигурност означава, че филмът е брутален. И култов, разбира се. Първата официално заснета лента на лошото момче на киното (1992 г.) е кървава като всяка друга. В една от емблематичните сцени дори виждаме отрязано ухо. Реже го мистър Блонд - героят на Майкъл Медсън, който, както обикновено, играе корав тип с криминално минало. Във въпросната сцена, облечен елегантно с бяла риза и черен панталон, той изтезава завързан на стол полицай, когото след като осакатява, залива с бензин, за да го изгори жив. Кадрите са още по-цинични от факта, че мистър Блонд танцува с бръснач в ръка, докато се гаври с безпомощното ченге и говори на отрязаното му ухо.
По изрично настояване на Тарантино това се случва под звуците на специално избрано парче - Stuck in The Middle With You на Stealers Wheel. По тази причина целият ограничен бюджет на филма за музика е вложен в правата за песента, а на другите изпълнители, чиито песни звучат по време на филма, е обещан невероятно голям процент от общите приходи (както се оказва по-късно, въпросните не са рискували напразно да останат без хонорар - б.р.).
Героят на Медсън с отрязаното ухо в ръка
Скрийншот: YouTube/MovieclipsТа какво се случва във въпросната сцена.
"В сценария пишеше: "Г-н Блонд маниакално танцува наоколо", а аз си мислех: "Какво, по дяволите, означава това? Мик Джагър?", разказва по-късно Медсън.
На всичкото отгоре, въпреки вида си на безскрупулен рецидивист, се оказва, че в живота актьорът е дори краен противник на насилието и не му е лесно да изиграе тази роля. В това време Тарантино насърчава и двамата да влязат колкото се може повече в роля и тогава, точно преди да бъде подпален, Кърк Балц, който играе полицая, изненадващо импровизира, като започва да моли мъчителя си да го пощади, защото има малки деца, които го чакат вкъщи. Това направо блокира Медсън, който само преди седмици е станал баща. Реакцията е толкова истинска, че когато миг след това поглежда към Тарантино, очаквайки упрек, той вижда одобрение - всъщност работата е свършена възможно най-добре.
Тази вълнуваща филмова история получи своето продължение години по-късно - в края на този април, в разгара на епидемията от COVID-19. Тогава Майкъл Медсън публикува пародиен клип на същата сцена. В него той показа членовете на семейството си вкъщи, докато са в самоизолация. Всеки се занимава с нещо различно, но всички имат кървави превръзки на едното ухо. Когато видят Медсън, който е направил "това ужасно нещо с тях" започват да крещят и да го гонят. Той обаче невъзмутимо танцува на същото парче, облечен в сако, риза, вратовръзка, но с долнище на пижама. Посланието в края на клипа беше: "Бъдете в безопасност. Стойте си у дома".
Michael Madsen Recreates ‘Reservoir Dogs’ Scene Quarantine style and it is worth a watch!#ReservoirDogs #CoronavirusPandemic #MichaelMadsen pic.twitter.com/FIOQmVWqGS
— MEAWW Entertainment (@meawwofficial) April 27, 2020"Сиянието"
В този списък няма как да не попадне и още една величествена импровизация, която остава емблема за старите хоръри. В "Сиянието" (1980 г.) на майстора Стенли Кубрик по едноименната книга на Стивън Кинг брилянтният Джак Никълсън е истински страшен. Помните - той е откачил баща, който в един момент преследва жена си и сина си в хотелска баня. Момчето успява да избяга през прозореца, но жената остава в капан, когато побеснелият татко започва да удря по вратата с брадва. Докато тя крещи, той успява да направи дупка във вратата и си провира главата, изкрещявайки със зловещо хилещо се лице: "Ето го и Джони!".
Плакатът на "Сиянието"
Скрийншот: YouTube/MovieclipsКакто се сещате, тази реплика не присъства в сценария. Влязъл изцяло в образа си, Никълсън импровизира, използвайки популярна фраза от "Шоуто на Джони Карсън". Разпознаваемите за американската публика думи обаче не само културна препратка, но и още повече засилват психоефекта на лентата.
Само за протокола - сцената е снимана 3 дни, в които Никълсън потрошава с брадвата общо 60 врати. Първоначално е поставена такава, която лесно може да се счупи. Актьорът, който някога бил доброволец пожарникар, успява да я направи на трески. Затова на отдела по реквизита му се налага да подсили вратата. Сцената обаче е снимана цели три дни и Никълсън успява да унищожи десетки врати.
А в продължение на две седмици той яде само сандвичи със сирене, каквито не обича, за да е наистина в лошо настроение.
"Мълчанието на агнетата"
Следва друга неостаряваща лента с още един гений на киното, който прави изключителна роля. Всички завинаги ще помним д-р Ханибал Лектър - зловещият психиатър сериен убиец със склонност към канибализъм, в който сър Антъни Хопкинс се превъплъщава. А една от най-въздействащи сцени във филма на Джонатан Деми по едноименната книга на Томас Харис, е когато младата агентка на ФБР (Джоди Фостър) го посещава в затвора. А той, невъзмутимо и разказва как веднъж изял част от вътрешностите на местен преброител.
"Изядох черния му дроб с малко бакла и хубаво Кианти", казва Хопкинс, както е по сценарий.
Антъни Хопкинс печели "Оскар" за най-добра мъжка роля
Скрийншот: YouTube/MovieclipsСлед това обаче, той внезапно прави нещо, което никой не очаква. Започва буквално да съска страшно срещу уплашената агентка. Това не само е импровизация, но и не случайна - Хопкинс си прави шега с младата си колежка Джоди, която по това време истински се ужасявала от него и дори не записвали заедно сцените. Снимали ги по отделно и после ги монтирали. Режисьорът толкова харесва съскането, което придава още по-злокобен привкус на сцената, че, разбира се, не изрязва този кадър.
Иначе Антъни Хопкинс още в първата сцена иронизирал южняшкия акцент на Джоди Фостър, от което тя първоначално се обидила, но по-късно оценила това като честно отношение, което й е помогнало. Така че тя със сигурност не съжалява, че именно той е нейният екранен партньор. Първоначално Джийн Хекман е трябвало да изиграе ролята на психопата, той дори купил правата за филма и искал да го режисира, но се отказал, защото решил, че персонажът е прекалено мрачен за него. Аз лично бих казала - чудесно, че го е направил!
"Челюсти"
И като подхванахме страшните филми, да завършим с още един от тях, който също има култов статус.
През юни 1975 г. хорърът на 28-годишния тогава Стивън Спилбърг прави своеобразна революция, превръщайки го в звезда. Екранизацията по едноименната книга на Питър Бенчли става първият филм в историята на киното, който достига печалба от над 100 милиона долара, а след седмици излъчване в киносалоните на САЩ натрупа невижданите дотогава 260 милиона. Така "Челюсти" става най-касовият филм за всички времена до появата на първия "Междузвездни войни" 2 г. по-късно.
Снимките на историята за голяма бяла акула, която напада плажуващите в измислено американско курортно градче обаче са доста трудни. Спилбърг отказва да снима в студио, но изкарването на огромните машини, които задвижват акулата - макет в естествени размери, се оказва голямо предизвикателство. Затова режисьорът решава да сведе до минимум присъствието на акулата - между другото, кръстена Брус на адвоката му, в кадър във филма. По този начин зрителят вижда жертвите през очите на чудовището.
Много хора дълго време не влизат в океана след този филм
Скрийншот: YouTube/MovieclipsПреди снимките Спилбърг взема двама свои приятели - единият от които Джордж Лукас, за да разгледат как е направена акулата. Бъдещият създател на "Междузвездни войни" влязъл в корема й тогава другите двама го затворили. Шегата обаче им излязла солено, защото пастта на акулата заяла и Лукас трябвало да я разбие с шутове, за да се измъкне. Заради по време на снимките заради това имали постоянни проблеми.
Акулите за филма са всъщност три. Голямата - напълно херметично изолирана, за подводни снимки и крупни планове, и две разрязани странично, за достъп на екипа от техници, съставен от 40 души. Челюстите на всяка от акулите е с ширина от 1,5 метра, а само главата тежи близо 200 кг.
Проблемният снимачен период изразходва всички предвидени средства - филмът струва 8 млн. долара - двойно на първоначално предвидената инвестиция, а снимачните дни се увеличават от 55 на 159.
Това каза продуцентите да пестят от всякакви разходи. Една от поддържащите лодки е твърде малка, за да свърши работата, за която е предназначена и всички на снимачната "площадка" през цялото време се шегуват с нея. Така, в една от сцените, в която стои на палубата и за първи път вижда акулата отблизо - изведнъж тя изскача от водата и едва не го захапва, се ражда и крилатата фраза на героя на Рой Шайдер към рибаря: "You're Gonna Need a Bigger Boat" (Ще ти е нужна по-голяма лодка). Тази реплика се превръща в гласа на целия екип за всичко, което не върви добре.
В крайна сметка лентата става абсолютен летен хит и усилията на всички определено си струват.
И още някои любопитни факта около филма - провокира явление, което по-късно природозащитници нарекли "ефектът на челюстите"- моряци и бракониери започват да избиват хиляди акули, което продължава десетилетия. През 1997 г. в САЩ забраняват избиването на големите бели акули, които по принцип рядко нападат хора.
Авторът на романа Питър Бенчли по-късно става екоактивист и признава, че никога не би го написал, ако е знаел какви ще бъдат последствията.
Филмът не е трябвало да бъде сниман от Спилбърг. Първоначално за режисьор е избран Дик Ричърдс, който обаче е уволнен след среща с шефовете на филмовото студио, на която има глупостта да каже, че не вижда разлика между акула и кит. При Стивън Спилбърг обаче такива грешки няма. И истински реалистично, особено като за преди 45 години:
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}