17-11-2017 20-11-2018

Виктор Божинов: Родопска мечка е първият зрител на "Бягство"

Цялата природа съдействаше филмът да се случи - нямаше вятър, нито пожари, нито дъжд. А Беноа се научи да пие ракия, казва режисьорът

11:43 | 15 май 2022 6 4739 Снимка: 8pm

Режисьорът Виктор Божинов тези дни обира овации за филма "Бягство", в който дирижира интересен ансамбъл от актьори в необикновена история. Това е вълнуващ трилър, сниман в родопското село "Чамла" - най-високото в България на 1650 м. надморска височина. Сценарият, дело на Деляна Манева ("Мисия Лондон"), разказва за противопоставянето и конфронтацията на две коренно различни групи млади хора.

Това е третият игрален филм на режисьора, който стои зад най-успешните заглавия сред сериалите у нас - "Под прикритие", "Стъклен дом", "Столичани в повече", "Кантора Митрани", "Връзки".

"Бягство" се нарежда в портфолиото му след "Възвишение", достигнал до 141 672 зрители в кината и "Голата истина за група Жигули", с бокс офис от над 1,4 милиона лева и близо 154 000 зрители.

Г-н Божинов, къде и как се вписва "Бягство" в творческата ви палитра? Ако като родител определите филмите си като деца.

Те се случиха в различен период от живота ми и трите са по някакъв начин отражение на мен към съответния момент.

Като характер, "Бягство" е свободолюбивото ми дете. "Възвишение" е по-революционното, по-бутновото дете като първо. "Голата истина за група Жигули" е усмихнатото дете.

Как се завихри историята във въображението ви преди да дадете старт на камерата?

Филмът "Бягство" се получи по един правилен начин, за разлика от повечето български филми, в които режисьорът е изцяло инициатор на проекта, включително и идеята. Аз бях поканен от "Гала филм" да прочета първа версия на сценария, който е написан от Деляна Манева. Много ми хареса концепцията и седнахме да работим заедно по прецизирането на текста. Постепенно стана много мой проект, защото имах възможност да вложа вижданията си за такъв тип история. Но не съм автор на оригиналната идея. В момента, в който разбрах че идеята е да се снима в Родопите, много се зарадвах. Имам сантиментални спомени от детството, защото баба ми и дядо ми живееха в този район, и съм прекарвал всички ваканции по тези баири.

Какво се е променило оттогава?

Помня за Чамла, че къщите не бяха съборени, а току-що напуснати. Това окончателно става през 1984 година. Аз съм ходил там от 1985 до 1988 година. Баба ми и дядо ми живееха в Девин, обикаляхме из Триград, Ягодина.

Беше ли селцето като градовете-призраци?

Това че нямаше хора беше интригуващо, но бих казал, че чак сега се е превърнало в призрачно място. Но се е съхранила енергията, защото тя идва от природата наоколо.

Как дойде идеята и защо да се работи без предварително познат сценарий за актьорите?

В случая конкретната история и начинът, по който продукционно се организирахме, даваха такава възможност, защото филмът е реализиран 90 процента на едно място. Подредихме снимачната програма хронологично. И тогава дойде идеята защо актьорите да знаят какво ще се случи предварително, като в живота не се знае какво ще стане.

Голямата идея беше да преживеем всичко заедно с актьорите, с етапите, в които се случва.

Те получаваха вечерта сцените за следващия ден и целта беше да си научат репликите, но събитията ги изненадваха, защото за мен беше важно спонтанното и автентично приемане на обстоятелствата, които ги връхлитат.

Щастлив съм, че два от трите си филма съм снимал хронологично. Така беше с "Възвишение", просто защото ни трябваха четирите годишни сезона.

Да не издаваме от сюжета, нека да разкажем повече за живота около правенето на филма - как минаваха дните ви, колко време бяхте там, имаше ли непредвидими ситуации, случки на терен?

Снимка: 8pm

Трябваше да започнем снимки през пролетта на 2020 година, но тогава беше локдаунът. Наложи се да преместим снимките за есента. Мислехме за неизвестните около вируса, за опасността ако някой от екипа се разболее, че трябва да спрем снимки, което би било сложно. Но понеже бяхме малък екип и снимахме на отдалечено място, и нямахме проблеми.

Когато решихме да сменим периода, местните ни казаха, че ако почне да вали на първи септември, ще вали три седмици. Но стана така, че имахме 22 дни слънце! Голям подарък.

Също така имахме сцени с пиротехнически ефекти и понеже носим отговорност да не запалим гората, се бяхме подготвили. Имаше пожарни камиони, качени горе.

И отново имахме късмет, че двете нощи, в които снимахме тези сложни сцени, спря даже да духа вятър.

А по принцип там е ветровито и имахме леки опасения да не тръгне някоя искра. Но нямаше абсолютно никакъв вятър. Цялата природа ни помогна.

Другото забавно беше, че първата прожекция беше горе в Чамла, и когато момчетата разполагали техниката, екрана, проектора, се появила една мечка. И ние смятаме, че това е добър знак - първото живо същество, което е искало да гледа филма, е било една родопска мечка.

Работите и с опитни актьори и с дебютанти, как успяхте да ги сплотите като екип?

Ние бяхме непрекъснато заедно, 24 часа в денонощието, четири седмици. Аз обичам да работя с дебютанти и имам Слава Богу шанса да ги намирам. Тяхната неопитност дава едно чисто присъствие, за разлика от други актьори, които заради метода им на обучение се интересуват какво ще стане след това, за да знаят как да стигнат до него. И комбинацията между опитни и неопитни се получи много добре. Целият ансамбъл от светли и интелигентни актьори се превърна наистина в групата, за която се разказва във филма.

Как попадна Беноа Марешал в каста?

Попадна по класическа схема, обърнахме се към френска кастинг режисьорка, която предложи варианти и аз избрах Беноа. Той прие радушно идеята да снима България и 3 седмици по-късно беше в Родопите и пиеше ракия.

Знаем, че доброто кино разтърсва, разстройва, остава и след финалните надписи, как искате вашата история да раздвижи ума и тялото на хората, с какви теми на размисъл, за да се каже че работата ви, на целия екип, е добре свършена?

За мое огромно съжаление една голяма част от аудиторията влиза в кино салоните за разтуха, за забавление. Доста по-малко зрители гледат на киното като на нещо, което може да сподели с тях тема, проблем, да им зададе въпрос.

Киното не дава отговори, то се опитва да задава въпроси.

И всеки един зрител е един микро космос, който е формиран от своя житейски опит, емоционална интелигентност. На базата на този опит той поема от историята ако тя го развълнува, а и всеки един се вълнува на различно място от нея.

Това е час от тази свобода на възприятието, която е много ценна.

Рядко има ситуация всички да харесват всичко. Важното е да има вълнение, провокация.

Първо трябва да има причина да разказваш една история и да накараш един хора да отидат да я гледат в кината.

Снимка: Стелиян Стоименов Dir.bg

Защо има поляризация в обществото, както казахте наскоро? Много различни ценностни системи в нашата родина?

В нашата родина има неоформени ценностни системи. Има хаос в ценностната система, то по принцип май е било така у нас винаги, защото ние не можем да се обединим под една теза. Винаги има контра.

Спекулира се с идеята, че истината зависи от гледната точка.

Когато основата на ценностната система не е изградена добре и е паянтова, тогава се получава това разслоение. Защото взаимно категорично отричащи се тези, намират благодатна почва в тези разрушени основи. Те са и нравствени и културни. По-лесно е да намразиш някого. Не можем да стигнем до идеята да уважим мнението на другия дори да не сме съгласни.

Сега всеки има възможност да се изразява в социалните мрежи и защитата на собствената ти теза става истерична, войнствена, без толерантност към правото на другия да има собствено мнение. И следващата стъпка е конфронтацията. А когато се стигне до нея, това искрата, която да я превърне в агресия, е много малка. Това е опасното - ние сме дълбоко разделени, поляризирани и сме готови да забием нож в опонента, защото само така можем за докажем правотата си.

Което е резултат от много фактори.

Всичко това се дължи се на много неща култура, история, обществено развитие.

Последните 30 години нашата ценностна система се лута и ние като общество не можем да изградим онази формула на съществуване между нас, така че то да ни носи по-добро живеене и прогрес. Ние трябва да си изработим сами това, което искаме да ни се случи. Не да чакаме друг и да търсим кусури.

Това, че Бог ни е дал свободна воля, доколко ни помага, доколко ни подхлъзва?

Ние малко се самозабравяне със свободата. Границата между свобода и свободия стана тънка. Защото може би се движим от дълбоко вкоренен егоизъм и егоцентризъм.

Освен всичко, което филма описва хората днес страдат и от непоносима самота и сякаш вече тя им харесва и я търсят, и им е уютно там, защо стана така?

Светът се движи през последните години в посока човекът да се превърне в индивидуален потребител. Без право на мнение. И заради това човекът се затваря, защото има тази възможност и няма нужда да комуникира и изгражда отношения. Другата причина е чувството, че не си разбран, че нищо няма смисъл. Нагледахме се на опити да стигнем до някакъв колективен ход, идея, която да доведе нещата до по-добро. И по-интелигентните, светли хора се затварят. Защото витае това усещане за самота за безсмислие.

Снимка: 8pm

Ще участвате ли във фестивали с "Бягство"?

Бяхме на фестивал в Котбус. Сега заради пандемията фестивалния живот се разбишка, аз не съм фен на идеята филм да обикаля по фестивали. Смятам, че мястото му е в кината, сред хората, но ако на "Бягство" му се случи такава съдба, няма да я откажем.

Кои са режисьорите, от които вие се възхищавате - европейски, световни?

Аз съм отраснал с киното на 80-те и 90-те години.

Има достатъчно майстори, които по един или друг начин, са направили много добри филми. Нямам кумир. Ако имаш, ставаш имитативен.

Харесвам Скорсезе, Копола, Форман, разбира се и Бергман, Тарковски- този световен кръг от големи режисьори. Продължавам да смятам, че техните филми са най-знаковите за киното, предвид връзката със зрителите и интересните въпроси, които поставят. В момента киното е масово зрелище с тези комикси.

Няма как да забравя емоцията си когато гледах Амадеус.

Много творци изразиха позицията си за войната в Украйна, вие как ще коментирате войната там?

Аз дълго работих в Русия. Аз познавам тази страна на медала. Много се дразня на това, че има хора в нашите среди са на всяка манджа мерудия. Винаги готови да се изкажат. Разбира се, че военни действия, с жертви, разрушения, това е трагедия, и трябва да спре. Работата е в това, че конфликтът е така завързан, че както си говорихме преди малко за различните гледни точки, невъзможността на двете гледни точки да се срещнат, ще удължи военния конфликт, който води след себе си много икономически последствия. Не приемам истерията у нас относно това да им дадем или не оръжие. Смятам че огън не се гаси с бензин. Лесно е да се каже, даваме им да се защитят, но в аргументите и на двете страни присъства елемента "защита". Юридическата мотивация казва, че всяка държава има право да защити собствения си народ. Тук някъде е големия кошер. Нямам претенция, че съм познавач, имам собствена гледна точка. Пропагандата и в двете посоки я ненавиждам.