Феновете на филмите за Спайдърмен със сигурност разпознават лицето на Кирстен Дънст. Жената, която влезе в кожата на Мери Джейн Уотсън и я превърна в своя собствена. Днес тя навършва 40 години, а това ни кара да се удивим колко бързо минава времето.

Дънст е родена на 30 април 1982 година в Ню Джърси. Едва на три години участва в телевизионни реклами без дори да подозира, че скоро няма да слезе от сцената. След развода на родителите си, се мести заедно с майка си и брат си в Лос Анджелис, откъдето постепенно нейната звезда изгрява.

Вижте Кирстен през годините >>

Дебютът ѝ в киното е през 1989 година в антологията "New York stories". Година по-късно участва във филма "The Bonfire of the Vanities" като дъщерята на героя на Том Ханкс. Звездата ѝ в света на киното изгрява с ролята на вампирката Клаудия в "Интервю с вампир", с участието на Брад Пит и Том Крус. Критиците са впечатлени от големия талант на малкото момиче, а почитатели на лентата казват, че нейната актьорска игра засенчва дори тази на двамата ѝ известни екранни партньори. Ние също не можем да не останем възхитени от нейната способност да пресъздаде идеално зрялата психика на възрастен във вечното детско тяло.

"Може би като малка съм имала един поглед в очите си. Такъв, като на по-възрастна душа, отколкото като на другите момиченца" споделя тя за "Vanity Fair".


Кирстен и Брад Пит в "Интервю с вампир"

Следват другите ѝ успешни роли във филмови адаптации на книги като тази на "Малки жени" на Луиза Мей Олкът (считана за най-добрата кино адаптация на романа). Кирстен си спомня снимките с усмивка: "Тъкмо бях приключила с "Интервю с вампир", който беше с главно мъжки състав. И да премина от това към "Малки жени" беше много забавна промяна за мен".

Ролята ѝ в "Джуманджи" (1995) е последната ѝ детска роля. Пренася ни във вълшебния свят на една уж обикновена игра, която по случайност призовава различни неща след всяко хвърляне на зара.

Актрисата навлиза в нов етап от живота си и това се забелязва и в новите ѝ филмови роли. Тийнеджърството е тежък период като тропическите бури и красив като северното сияние. Колкото и добре да изиграва всеки поверен ѝ персонаж, колкото и важни съобщения да предават образите ѝ, тези продукции често биват избутвани настрани като най-обикновени "тийнейджърски драми" и нищо повече. "Обречени да умрат" я кара да приеме себе си точно каквато е с целия хаос на съзряването в себе си, а "Луди амазонки" за нея е идеалният филм насочен точно към нейната възрастова група.


Кирстен Дънст в "Джуманджи"

Кирстен Дънст достига нов връх в кариерата си с ролята си на Мери Джейн Уотсън в първата трилогия "Спайдърмен" (2002 г., 2004 г. и 2007 г.). Описва връзката си с тези ленти като магическа, не само заради ролята или историята, а заради хората, с които работи. А химията между нея и Тоби Макгуайър (Питър Паркър) е толкова силна, че не можем да отделим поглед от тях. При следващите адаптации на историята за човека-паяк, медиите не пропускат да я питат какви чувства изпитва към тях спрямо трите, в които е участвала. В началото тя, разбира се, ги харесва и подкрепя, но в един момент този въпрос толкова ѝ дотяга, че заявява, че най-добрите филми са именно първите три, а всички останали адаптации са просто, за да се изтискват пари.

Блондинката влиза и в капсула на времето, когато изиграва образа на Мария-Антоанета в едноименната историческа драма, макар и малко "по-раздвижена" интерпретация. Признава, че ѝ е било трудно да се справи с ролята на такава особа.

"Чувствах се така, сякаш играя нейния парфюм, а не точно нея"

Ако "Спайдърмен" служи като проходилка в света на възрастните, а "Мария-Антоанета" за по-уверените стъпки, то "Меланхолия" (2011) е същината. Героинята ѝ преминава през тежка депресия, както и самата актриса. Толкова добре предава емоцията през екрана, че няма как човек да остане безразличен. Детето в нея вече е избледняло и жената в нея поема волана.

Най-известната ѝ телевизионна роля определено е в сериала "Fargo", където се запознава със съпруга си Джеси Племънс, от когото има и дете. От участието си в поредицата насам, Кирстен Дънст леко се отдръпва от Холивуд и кино индустрията. Самата тя казва, че вече не ходи по прослушвания, защото ѝ причиняват стрес. Вместо това предпочита да си остане у дома, далеч от всички. Става по-взискателна към ролите си и не приема всичко на пазара.

"Обикновено не ми харесва това, което всички гледат. Харесвам неща, които са встрани от отъпкания път."



Кирстен Дънст във "Fargo"

Последното заглавие с нейно участие е "Силата на кучето" (2021 г.), с което напомня на света, че тя все още е майстор на кино маската.

Кирстен има силна позиция и я отстоява. Не променя нищо във външния си вид, независимо че многократно са я съветвали да го прави за някоя роля. Тя е човек на интуицията и щом тя ѝ каже "Не", значи действително е не.

С толкова много запомнящи се филми се предполага, че има поне един "Оскар". Да... обаче не. Макар на Фестивала в Кан да я обожават и награждават, наградите на Академията си затварят очите за нея. Самата тя споделя, че винаги се е чувствала така, все едно не може да се приобщи към останалите актьори. Животът ѝ преминава под светлините на прожекторите. Преминава пред нашите очи. Това е животът на едно малко момиче от Ню Джърси, което успява да се издигне в един от най-трудните бизнеси. Заедно с нея преминаваме през етапите от живота и ги изживяваме отново със сладкия вкус на носталгия.

Казват, че четиресет години не се празнуват. Било лоша поличба. Но Кирстен Дънст ще ги отпразнува. Гордо ще ни погледне в очите и ние ще видим енергията на детето, дързостта на тийнейджърката и мъдростта на жената. А ние кротко ще ѝ се възхищаваме и ще ѝ пожелаем скоро да получи своя заслужен "Оскар".