Екатерина Лашова е една от лекторите в конференцията "She"s the ONE" на Dir.bg, в която екипът на #URBN ще събере на една сцена десет силни жени.

Общото между тях е, че изразът "Няма невъзможни неща" ги описва най-добре. Те са съвременни момичета, които сами градят своите приказни кралства дори с цената на нощите, преливащи се в дни. Разноцветна мартенска селекция от 10 интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени, които носят своите послания и орисии. Дамите в проекта "She"s the ONE" светят силно, дори когато прожекторите не са насочени към тях. Те вдъхват животи чрез думите или допира си. Те са самостоятелни и водещи в работата си, а усмивките им, дори по време на натоварен работен ден, оправят настроението и внасят надежда в живота.

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Местата са ограничени, но си струва да ги чуете, защото житейските им послания са истински притчи за щастието. Запазете своите места на формата за регистрация тук.

Ако искаш някой да ти свърши работа, потърси жена. А ако искаш чаша, от която да отпиваш женска енергия, сигурност и вдъхновение - набави си от тези, изработени от дизайнера Екатерина Лашова. Една жена, носеща девическа свенливост в очите си, скромна в описанията за себе си, но категорична в изискванията си към творбите и изкуството.

Сутрините ѝ минават между нескафето и кутията с натурален сок в хладилника. Започват със сладкодумните приказки на сина ѝ Гого, който се стяга за предучилищната, а нощите ѝ се сливат с дните - там, в артистично разхвърляното ѝ ателие, където създава поредната колекция от чаши.

Гардероб: магазини Collective // Аксесоари: бижута FREYWILLE

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Екатерина Лашова се прочува у нас в последните 13 години като майсторка на дизайнерските изделия. Няма как да не забележим творенията ѝ в заведенията и кокетните ресторанти, които често прибягват до услугите ѝ.

Има хора, на които Всевишният е дал очи само за жени и чаши, роптае един от героите на писателката Мария Лалева в бестселъра "Живот в скалите". А събеседникът му отговаря просто и ясно: "Жените и чашите наистина си приличат, приятелю. Крехки са, чупливи и каквото си сипеш сам в тях, това ще пиеш".

Тези думи на писателката Мария Лалева важат с пълна сила за Екатерина Лашова, а тя също е съгласна с тях. Определя се като френски керамик - "спец" в чашите.

Екатерина е един от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Завършва в чужбина - Брюксел и Париж, обикаля света и запълва колекцията си от чаши с години, за да се върне в България и да се почувства щастлива у дома, благодарение на това, което прави с ръцете си.

По време на изработката на уникални керамични и порцеланови изделия, Екатерина Лашова успява по свой начин да открие връзката между душевността си и материала, с който работи.

"Керамиката е много женско изкуство. Може би това, което аз намирам като общо между жената и порцелана е формата, с която започнах преди 13 години и която до ден-днешен е емблематична за моята работа - чашата. Това е изключително женски символ, ако се замислим, по отношение на вместимостта. Така както една жена успява да побере в себе си нов живот, така и чашата се изпълва със съдържание. Дори мисля, че някой ми е споменавал, че чашата символизира жената", казва тя.

Гардероб: магазини Collective // Аксесоари: бижута FREYWILLE

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Между чашата, порцелана и жената определено има силна връзка. Загубата на Светия граал, който всъщност е чаша, се свързва именно с изгубването на рая и изначалната духовност.

Жената мистично се отъждествява и със Земята и оттам произтича сакралността ѝ. Едновременно с това Земята е сочена и за четвъртия елемент на Фън Шуй - предмети от керамика, кристал и порцелан, камъни, скулптура, предмети с квадратна форма, с цвят на теракота и охра.

"Може би женската душа побира много като майка, приятелка, любима. И също като порцелана би могла да бъде непроницаема и отличен изолатор. От опит знам - ако искаш някой да ти свърши работа, потърси жена. Въпреки че не съм феминист, в цялото си съществуване съм забелязала, че жените имат една много сериозна роля не само житейска, но и душевна. Те са съвкупност от прекалено много възможности."

Екатерина е един от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Снимка: Официален профил във Facebook

Дори за себе си да не сте съгласни с по-горните твърдения, случайност или не, в живота на успешната дизайнерка Екатерина Лашова има няколко жени-орисници, които аргументират позициите ѝ.

Още преди Брюксел и Париж първите спомени от допира на ръцете ѝ с изкуството в България са свързани с жена.

"Не бях от добрите ученици. Бях от тези, които си драскат в тетрадките и гледат през прозореца в очакване да свърши часа."

Това "драскане" го забелязва една учителка от училището ѝ - 64-то в Симеоново. Тя насочва Екатерина към двама току-що завършили студенти от Националната художествена академия. Toгава Лашова е едва на 14 г., а учителите ѝ на 26 г. и ѝ се струват респектиращи като по-възрастни.

"При запознанството ми с тях разбрах, че всъщност изкуството е отделна Вселена. Жената бе завършила "Текстил" и в тяхната къща имаха стан, който беше вертикален. Жената правеше пана, които бяха много интересни и същевременно доста странни. Дотогава бях виждала само килими, на които не им излизат конците, не им стърчи нищо. Тя изработвеше текстилни пана, които имаха много обем, материя, различни текстилни влакна. А съпругът ѝ беше график."

Артистичната двойка подготвя Екатерина за Гимназията по приложни изкуства. Още тогава Екатерина ясно вижда разликата между Жената и Мъжа дори в изкуството - в различното му овладяване.

"Нейното (изкуство - бел.ред.) масивно, напиращо да излезе чрез влакна и цветове, а неговото - черно-бяло, остро, плоско и точно. Тя беше една изключително взривоопасна жена. В момента, в който ме подготвяха, беше бременна с близнаци. Преподаваше ми уроци по живопис, а той - графика. Бяха интересно семейство. Бях им първият ученик. Илия Гълъбов се казва учителят. До ден-днешен дава уроци по рисуване"

Тогава Екатерина е уплашена от допира с новата материя, новата сфера, в която се затваря, новото битие.

"Помня как ми трябваше четка за акварел. Тогава всичко беше различно, парите бяха по друг начин. Тогава отново жена - майка ми, ми купи първата - за 160 лева тогава. Основно тя ме насърчаваше и ми помагаше", спомня си Лашова.

Гардероб: магазини Collective // Аксесоари: бижута FREYWILLE

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Оттогава тръгва вълната, която я докосва.

"Смятам, че изкуството най-точно се описва с една вълна, която или те докосва, или те залива или те отминава. Така казваше и преподавателят ми в Париж."

От следването в чужбина, още като студентка Екатерина решава да събира чаши, тъй като не ѝ е възможно да събира големи предмети и произведения на изкуството.

"От всички приятели и хора, които уважавам - керамици и творци, си купувах чаша. Тогава струваха от порядъка на 25 до 65 евро, което беше достъпното за един студент. Така започнах с колекцията, а когато се прибрах в България, вече имах една огромна любов към този съд. Реално моята дипломна работа в Париж беше на тема "Моносервиз за закуска" - за един човек".

Решава се на този проект заради забързания живот.

"Изкарвах сутрините си между нескафето и натуралния сок в квадратната кутия, която има точно определено място на рафта в хладилника и се побира точно, за да бъде подредена. След употреба я смачкваш и хвърляш. Тогава имах едно виждане, че между сънищата, когато отваряш очи, и сутрешния ти ритуал за разсънване, сънят и реалността се сливат. И тогава се замислих - ако тази картонена кутия се раздели на две и долната част е чашата, а горната за сока?"

Екатерина е един от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Така започва да работи с формите на забързания живот, за да не бъдат изхвърляни след употреба. Оказва се, че само ако им сменим материала, те могат да останат в ежедневието ни и дори да се привържем и към тях.

"И тази утилитарност на нещата винаги много ми е допадала, защото дизайнът е нещо много хубаво, но ако той бъде използван в практиката е много ценен. Ако го направим част от деня си, го задържаме за по-дълго. Защото има и неизползваем дизайн, който е само красив, но не е близък до нашето ежедневие и съответно не живеем с пряката му употреба, а само го съзерцаваме. Исках това, което правя с ръцете си, да е част от деня ни. Исках всеки да може да държи изкуството в ръцете си."

И така от Генуа, през Европа, та чак до България чашите на Екатерина Лашова носят енергия, която може да ни съпътства ежедневно. С времето установява, че чашите по някакъв начин отговарят на темперамента, на човека, който ги използва.

"Осъзнах го може би покрай една експресивна дама, от която си взех чаша в Италия. Тя напълно отговаряше на нейната експресивност."

И макар да не хвърля боб и да не се смята за шаман, често познава какво се крие зад маската на човека покрай чашата, която си избира. А понякога създава несъзнателно такава, която е същинско огледало на душата му.

"Наблюдавам много хората, които купуват чашите от ателието, понякога оглеждам и чашите на колегите ми. Определено те имат издайническо излъчване за човека, който пие от тях. Понякога си слагаме маски, но това се усеща от изкуството".

Екатерина е един от лекторите в конференцията “She’s the ONE”, която ще се преведе на 28 март в Клуб 1 на НДК

Снимка: Официален профил във Facebook

И макар в живота си да е традиционалист, да залага на изчистените форми, на утъпканите пътеки, Екатерина вярва, че човек се променя ежедневно. Затова трябва да променя често заобикалящата го среда.

"Защото промяната е за добро, независимо дали в момента е деструктивна или градивна. Винаги идва резултат от нея. Затова е хубаво да сменяте чашите си - за добро."

Най-голямото предизвикателство пред Екатерина Лашова обаче идва от най-близките ѝ. Синът ѝ Гого иска не чаша, а чиния с дупка.

"Тази идея му е от много дълго време не я забравя, макар да очаквах да избледнее. А аз съм обещала. Скоро се разбрахме, че ще дойде сам да си я направи или поне заедно нещо ще измислим".

А отскоро Гого си има специална чаша от своята майка-орисница. Носи неговото име...

"...А той беше толкова развълнуван."О, тя е за мен, много ти благодаря", спомня си Екатерина реакцията му.

За себе си казва, че е плаха, но това не личи грам в произведенията ѝ, които носят отпечатък от самата нея и дори са вече класика в репертоара на ателието.

"Казват ми, че изглеждам уверена. в началото се учудвах, но определено керамиката ми помогна да се изградя като човек. Казват и че човек много прилича на материята, с която се занимава. А керамиката все пак е глина, тя е кал, нещо много изначално, като Жената. А ако съм чаша - аз съм една много дълбока, малко намачкана дори, чаша. Но скоро ще се променя, като всяка жена."

Гардероб: магазини Collective // Аксесоари: бижута FREYWILLE

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор: НДК

Аксесоари: бижута FREYWILLE

Гардероб: Магазини Collective

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN

Стилист: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Фризьор: Димитрина Колева

PM: Йорданка Вълчева

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени. Своите места може да запазите тук.