Ваня Николова, четирите истории и защо да грешим по-често
"Научих, че светът е едно неуютно място"
В първото издание на конференцията на Dir.bg She's the One, която се проведе на 28 март 2019 г., събрахме 8 вдъхновяващи дами, за които може да се говори много, но всъщност по-важното е какво казаха те пред публиката в препълния Клуб 1 на НДК.
Първият лектор, когото ще ви представим, е Ваня Николова. И не само защото тя бе първата дама, която излезе на сцената, за да разкаже "Как провалът може да ви заведе до правилния адрес", а защото е човек, който се чувства добре, когато не е на сцената, защото е жената, която е правила безобразия - отвличала е хора, продавала е наркотици, развеждала е семейства, събирала е, влюбвала е хората, но всичко това - зад кадър.
Сценаристката на "Под прикритие" и "Връзки" определено е човек, който умее да разказва истории, а ако сте от хората, които не просто могат да слушат, а успяват и да чуят посланието, тогава трите истории на Ваня, разказани с много хумор, разкриване и доза самоирония, са точно за вас.
В първата история Николова ни пренесе в началото на 80-те години на ХХ век, когато тя, като 9-10-годишно момиченце, участва в рецитал в родния си град по време на посещение на тогавашния министър на отбраната ген. Добри Джуров. След месец репетиции Ваня излиза на сцената пред 5000 души, когато в един момент блокира и започва да импровизира, измисляйки в момента стихотворение за партията.
"Тогава за първи път осъзнах и си дадох сметка, че ако искам да бъда около сцената, трябва да съм зад нея, а не на нея."
Вторият житейски урок на Ваня е след завършване на специалност "История" в Софийски университет. Тя силно желае да се занимава с журналистика и успява да си намери място като репортер в много популярен за времето си вестник. И за да впечатли колегите си, тя амбициозно решава да направи интервю с Валери Петров, който към онзи момент не дава интервюта. Николова успява да постигне заветната цел благодарение на свой професор от университета. Подготвя се, написва над 200 въпроса. В уречения ден и час тя отива на адреса и се оказва, че от редакцията са изпратили предишния ден нейна колежка, която е взела интервюто.
"Научих, че светът е едно неуютно място, че понякога дори да работим страшно много и да имаме неверотно много добродетели, не винаги ще бъдем възнаградени за тях."
Третата история бе за документалния филм "Кралят на бюрека", който разказва за пловдивска фамилия, която през 1948 г. заминава за Израел и започват там своя бизнес с произвидство на бюреци. Имат грандиозен успех и успяват да влязат във високите кръгове на обществото. Във фамилията започват големи конфликти, тъй като не могат да постугнат консенсус какво да правят с бизнеса - дали да го разширяват, дали да продължат по същия начин и в крайна сметка през 1995 г. фалират и никой не чува нищо повече за тях.
"Изводът е, че понякога провалът е такъв, че не можем да станем от него."
"Слабите ми моменти в живота ме научиха да ценя приятелите си. В такива моменти цените повече семейството си, броите кои хора са останали с вас, научавате се да цените късмета си. Освен това разбирате, че помощта не идва оттам откъдето най-много очаквате, а както казваха Илф и Петров - понякога помощта идва от табуретката вдясно - от места и ситуации, които не предполагате."
Последната история бе посветена на актрисата Лилия Маравиля. През 2012 г. Ваня напуска "Под прикритие", за да се посвети на друг проект, който обаче се проваля. Тя изпада в тежка депресия и е напът да се откаже от сценаристиката. Лилия Маравиля ѝ се обажда и ѝ предлага да направят пиеса заедно, защото трябва да играе. Към онзи момент Ваня отдавна има в главата си заглавието "Връзки", но преценява, че няма как да напише пиеса и решават да направят сериал.
"Много често, когато човек е с високо вдигнати ръце, се мобилизира най-много и си казва, че трябва да се изправи и да продължи."
"Човек трябва да греши по-често, за да успява по-бързо."