17-11-2017 20-11-2018

VessoU: Има различни рецепти за успех, но постоянството присъства във всяка една от тях

Той е на 21 г., но вече се радва на сериозен успех

14:30 | 23 февруари 2020 | Автор : Стелиян Стоименов 16 4319 Снимка: "Вирджиния Рекърдс"

Веселин Николов, по-познат с артистичния си псевдоним VessoU, е едва на 21 години, но вече може да се похвали с огромен интерес към музиката си. Видео клипът към песента му "Махленската" има над 7 милиона гледания в YouTube, а бройката продължава да расте. Разбира се, не винаги е било така - като всяко начало и неговото е било трудно, но въпреки това е успял сам да си проправи път към успеха. Като всеки човек и той е имал моменти, в които се е чувствал обезверен, но не се е отказал от мечтите си и в крайна сметка упоритостта му се отплаща. Днес той е част от "Virginia Records", оставил зад гърба си тежките времена, в които сам се е менажирал.

LIFE представя...

С духовитост, типична за него, пред Life.dir.bg той разказа за това как едно момче, въоръжено с копнежи и талант, може да стигне до голяма музикална компания, стига да не спира да работи и независимо от трудностите - да не спира да вярва в себе си.

Спомняш ли си мига, в който реши да се занимаваш с музика?

Когато бях на 14 г. написах текст и предложих на брат ми да направим обща песен, все пак бе по-добре да не се излагам сам, а да се посрамим заедно (смее се). Записахме вокалите на телефона ми. После незнайно как обработих записа, при положение, че не бях наясно как точно се използват програмите за редакция. След като пуснах песента, събрах 400 гледания за нула време - цифрата сега изглежда смешна, но тогава беше равна на публиката на средно голям клуб. Мотивира ме да продължавам да се занимавам музика.

Какво си помисли в онзи момент?

Помислих си, че има смисъл. Още на втората песен с един приятел си купихме микрофон и миксер... По онова време и представа си нямах как да си служа с тях, но ги взех, тъй като знаех, че са необходими. Впоследствие сам се научих да боравя с тях.

Имало ли е определен изпълнител, чиято лична история или творчество са ти повлияли и са ти дали пример?

Интересувам се предимно от нашите артисти, а в онзи период - преди 6 години, нямаше много от тях, които харесвах. Тогава се кефих на Криско и 100 Кила. Казвах си, че и аз мога да бъда като тях. Силно вярвах в това, въпреки че днес като чуя старите си песни се питам какво съм си мислил (смее се).

Снимка: "Вирджиния Рекърдс"

Какъв беше животът ти, преди издаването на парчето? Имал ли си трудности?

Колко тежък път да съм имал до 15-годишнината си? Близките ми винаги са били до мен и са ме подкрепяли, но никога не съм бил от хората, които ще отидат при родителите си с молбата да вложат пари в техния проект. Винаги сам съм инвестирал в песните си. Работил съм на различни места, за да изкарам необходимите средства, с които да си оборудвам домашното студио.

Като например?

Бил съм сервитьор, склададжия и още. С парите, които събрах, си взех първия микрофон с кабел за участия... Макар да нямах такива (смее се). Бях решил, че все някога ще имам и затова трябва да бъда подготвен. Следователно 3-4 месеца той просто стоеше вкъщи и хващаше прах. Но през това време не спирах да правя песни.

Макар от чисто финансова гледна точка да са ти помагали за реализирането на проектите ти, тези странични професии не сa ли се оказвали препятствие в определен момент?

Случвало се е да ходя с нежелание на работа, просто защото съм нямал търпение да творя, а това нямаше как да стане докато сервирам храна, например. При един артист музата идва спонтанно и ако той не я улови на момента, тя си отива.

Как се справи със ситуацията?

След като вече започнах да ходя по участия, нямаше как двете неща да се балансират, понеже работодателите ми не можеха винаги да се съобразяват с ангажиментите ми. Напуснах и оттогава се прехранвам само с музика.

Значи все пак е възможно музикант къща да храни?

Абсолютно! Може би в годините, когато се е появил, изразът е бил напълно достоверен, но сега нещата са различни. Просто фразата се е запечатала във времето

Случвало ли ти се е някой от клиентите в заведението, в което си работил, да те разпознае?

Да. Между другото, това са наистина неудобни ситуации. Хората очевидно са на мнение, че щом се занимаваш с музика, то значи изкарваш милиони и не можеш същевременно да работиш нещо друго. Даже си спомням, че имаше песен, чийто текст гласеше: "Влизам в Happy - гледам Весо, спирай чалгата и дай на еспресо". Това влияеше много на хората. Чувал съм също по масите как си шушукат, питайки се дали аз съм Весо или не, без да си направят труда директно да ме попитат. Тогава завих окончателно към музиката.

Кога дойде първият значителен успех?

С песента "Махленската". Точно преди нея мислех да се откажа от музиката, защото независимо колко песни пусках, те имаха едва около 2-3 хил. гледания, което е много слабо. Бях решил, че щом дотогава не се е получило, няма смисъл да се занимавам с глупости. Но двама мои приятели твърдо настояваха да не го правя, по стечение на обстоятелствата тогава Adnan Beats ми изпрати инструментал, който ми допадна страшно много. Казах си, че това ще бъде последното, което ще издам, след което ще се оттегля от музиката. Създадох "Махленската" с една мисъл: "Ей сега ще ги разбия! Това парче ще има 10 хил. гледания", цифра, която за мен бе нещо огромно. Е, тя направи 10 хиляди... после 20, 30, 100, 200 хил. Към момента има над 7 милиона. Беше абсолютно неочаквано за мен. Явно уцелих точното време, не знам.

Какво би посъветвал хората, които, подобно на теб, преследват мечтите си сами?

Да не спират да вярват в мечтите си, защото рано или късно те ще се сбъднат. Разбира се, има и невъзможни блянове, но в останалите случай борбата и упоритостта са методът за тяхното случване.

Кой според теб е ключовият елемент във формулата за успех?

Има различни рецепти за успех, но постоянството присъства във всяка една от тях. Например, ако пуснеш песен, която достигне 2 милиона гледания, и си кажеш, че няма смисъл скоро да издаваш нещо ново - губиш. Независимо от интересът, който е предизвикал, един сингъл не те прави трайно популярен. Хората може да го слушат, но после ще те забравят... Необходим е постоянен труд, като във всяка друга професия.

Как се чувстваш като част от семейството на "Virginia Records"?

С екип зад гърба си съм много по-спокоен. Всичко се случва по-лесно, защото преди аз отговарях за менажирането си и ми бе доста трудно -главата ми гърмеше.

Снимка: "Вирджиния Рекърдс"

Как влезе под "шапката" на лейбъла?

Поддържах контакт с Venci Venc' и коментирахме възможността някой ден да направим обща песен. След като пуснах песента "До мен", той ми се обади да ми каже, че много му е харесала. Два часа по-късно за първи път ми писа и дуетният му партньор - Pavell, който също ме поздрави. Впоследствие ме извикаха за проект в София, тъй като аз живея във Варна. Тогава дойдох за промоцията на албума им и останах в столицата за около седмица. През това време подготвихме нещо, което предстои да излезе скоро, но няма да издам повече, просто се надявам да се хареса на хората.

В момента влюбен ли си?

Не, нямам си приятелка, но си търся. Телефонът ми е... (смее се).

Ако искаш кажи първите пет цифри, а късметлийката, която налучка останалите, ще получи среща с теб.

Няма нужда (смее се). Сам съм, но в момента не мисля да се влюбвам, защото според мен това би поставило работата ми на заден план.

Мислех, че любовта е вдъхновение.

Да, но когато се "загубиш" в човека до теб и му посветиш цялото си време, тогава спираш да твориш. А за момента музиката е прекалено важна за мен.

Тренираш ли?

Сега ходя на фитнес, защото през последната година не бях стъпвал в залата, затова наваксвам. Макар че пак не ми остава време да тренирам по 3 пъти в седмицата, както ми се иска. Продължавам да разчитам предимно на вътрешния си опасен чар (смее се).