12 причини за бебешкия плач

Бебетата често комуникират с нас, плачейки. Какво искат да ни кажат?

Обратно в новината

Коментари - 12 причини за бебешкия плач | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Хващаш гадното нещо в една ръка и го зафичваш в срещуположната най-близка стена. Ако още издава звуци му размазваш меката кратуна с нещо. Метода е безотказен.

Значи романтиката от раждане и гледане на бебета е само в турските сериали. Гадничко си е. Бременоста и раждането също. Бяха ми казали че като родя ще почувствам такъв прилив на щастие и възторг някакъв. Нищо подобно - просто се чудех да се радвам ли, че оцелях. Нищо не изпитвах към бебето много дълго. Сега си ме кефи порасналия тийн но никога не ми мина през ум за второ. Определено в живота има много по удовлетворяващи неща от това да бъркат в теб като в коледна пуйка, а после да бършеш тонове ако, повърня и сополи. Свидетел съм как това разби толкова връзки и съсипа безброй оптимисти край мен.

Моята щерка пък е "войник", реве само като е гладна или когато трябва да се смени памперса и спи по часовник непробудно.

незнам вече, но моето бебе ще ме умори с рева си. често съжалявам, че родих :(((

Ще отмине този период, а заедно с него и негативното чувство. Следродилната депресия може би допринася за тези усещания. Нямам деца, та да давам компетентно мнение, но мисля, че просто имате нужда от малко повече подкрепа и помощ от страна на близките си, за да се насладите напълно на майчинството. Успех :)

Съчуствам ви и ви разбирам! Моята дъщеря не спря да реве истерично 5 месеца, денонощно! Нищо не помогна, това е до тип нервна система :( Скоро ще навърши 3 и все още си е ревла и мрънкало за най-дребни неща :) Живея в чужбина и съм се консултирала с няколко доктора и акушерки по темата, някои деца са много чуствителни и само времето и безкрайното внимание на родителите помагат!

И ние сме така, вече сме на 2 години, а промяна няма, истерични ревове и тръшкане като се започне от това че не може сама да си обуе чорапа и се стигне до това че не сме отишли на люлките в парка посред нощ! Понякога трудно се издържа, направо си е тормоз.

Към 5-6 годинки може и да се уталожат нещата. Зависи основно от търпението и внимателното отношение на хората наоколо. Моята дъщеря беше така :). Мъжът ми още ходи на пръсти като види спящо бебе, а става дума за преди 19 години

ще отмине този период, то е ясно. но разбих нервите си, бракът ми се съсипа....

И аз, когато имах бебе, бях на границата на нервен срив. Хранене на детето през 3 часа; почти не спях, нито минута за себе си, сякаш бях в някаква безкрайна въртележка. Добре, че мъжът ми е много търпелив и с голямо чувство за хумор, нито веднъж не се подразни, когато не можех да спра плача му, той вземаше детето от ръцете ми. Укротявахме го с гушкане, говорене и много пеене. Трябват си здрави нерви и помощ за домакинството от страна на близките, както и поне 1 час на ден без чуждо присъствие, за да може майката да си събере мислите и да си почине психически. И безкрайно търпение, оптимизъм и обич, колкото и да ни е тежко - то има само нас, ние сме целият му свят. Каквото и да става, успокоявайте бебето, да не усеща тревога в гласа ви, никога да не ви вижда безпомощна, вдъхвайте увереност - това се предава от първите дни на живота му, говоря от личния си опит. Знам, че е трудно винаги да сме в добро настроение и весели, но това е задължително условие за да израсне смело и без мрънкане. Успех!

Горе главата. И при нас беше така. Бебето реве, с жената се гледаме на кръв, но накрая всичко си влиза в релси. Ще се оправят нещата не се притеснявай.

слушай са, коте; дай детето за осиновяване и си направи друго, но с друг мъж; генът е най-важното, а този мухъл явно ти е направил кофти дете; моите и трите са си както трябва от малки - ем борбени спартанци, ем възпитани джентълмени като мен, а от гена на жената са прихванали добър външен вид; затова с жена ми сме щастливи и спокойни и все сме по курортите