Коментари - Как да разберем дали страдаме от депресия | Лайф.dir.bg

Човек трябва сам да открие причината за възникналата депресия, да я приеме и преодолее. Не го ли осъзнае и не прояви ли воля за излекуване, мисията е загубена. А антидепресантите са напълно безсмислени. Успокояват организма, но не помагат.

Антидепресантите помагат. Неща, които ти изглеждат като планини, ще започнат да изглеждат като неща, с които ще можеш да се справиш. Лекарствата ще увеличат толерантността ти към гадости от всякакъв вид, гадостите няма да те засягат твърде надълбоко. От там натакък обаче човек трябва сам да си помогне. Промяна в мисленето, в нагласата, в себеоценката. Дъъъълга тема...

1 НЕ е прав. Може да знаеш причината за депресията, но психиката ти вече е болна и ти играе номера, замъглява и преценката ти.

Изключително полезна статия. Написана разбираемо и обяснимо дори за неспециалисти. Изобщо не е излишна малко повече здравна просвета по темата. Браво на автора и сайта! На всички от сърце пожелавам много здраве!

Народа е вече в постоянна депресия от безработица и безпаричие....

Изключително тъпа статия, характеризираща методиката на българските лекари, при първи симптоми на каквото и да е, да натъпчат пациента с лекарства било то антибиотици или антидепресанти.... Да се лекува депресия с лекарства е все едно да взимаш хероин при зъбобол

Прав си.

Много полезна статия! Браво! Депресията е наистина една много сложна "болест"...докарва хората до страхотен песимизъм, тъга, страх от всичко! Хубаво е човек да е наясно, че тя няма да го погуби, защото има начини - лекари, лекарства, за да се справиш със ситуацията! Още веднъж БРАВО за статията! Успех на всички!

Депресията се лекува само със шестица от тотото!:)

:) Не точно. Има много богати хора, които са депресирани яко. Депресията често е увредена химия на мозъка.

Който не е изживял това състояние ,не знае за какво става въпрос, препоръчвам на всички голямо или редовно физическо натоварване.

С други думи - бягайте при чичко доктор, да ви натъпче с антидепресанти! Депресията най-често е социално обусловена и тъпченето с медикаменти с един куп странични действия не решава проблема!

Не, просто им липсва истинска любов и са презадоволени. Парите не могат да я дадат. А има и хора, които просто си се раждат депресирани и черногледи - познавам такива.

а кое ще те спаси ако не медикаментите???? тъпотията ти ли???

много умно казано така е но дали наистина тази химия може да се уцели с подходящи лекове???

Еми те затова учените в последните 2 деситилетия са удвоили броя на психичните разстройства защото са в комбина с фармацевтичната мафия!

"Тревожност, израз на която са страхове и лоши предчувствия" - това било признак за депресия? А защо да не е просто житейски опит и непреодолими тенденции. Всеки човешки живот от един момент нататък върви към упадък и разруха, това е реалността. Да осъзнаеш това не е депресия, а просто кошмар наяве :)

Много добра статия! Имам много опит в тази област. Преди 18 г. това се случи на съпругата ми. Това са болести, като всички останали!:) Даже често лечението е много по-кратко от споменатото в статията. И аз не можех да си представя, как с едни хапчета ще се върне нормалното желание за живот и ще изчезне празния, дори налудничав поглед у болния, но става! И да, болни, а не луди!

За цъкащите миуси да уточня - какво става ако някой постоянно ти бие шамари или пляска силно до ухото ти? Получаваш тикове, започваш да мигаш, очаквайки всеки миг шамар. Депресията не е нищо друго, освен стресов рефлекс към заобикалящи фактори.

Аз съм в постоянна депресия, откакто се ожених за неподходящата жена. Преди това депресията не ме ловеше и бях щастлив. Ако не беше детето отдавна да съм си събрал багажа. В моя случай не виждам освен развод какво друго може да ми помогне. Да живееш с жена, която не обичаш, нямаш грам емоция и желание към нея, граничещи с трудна поносимост и безразличие. Дали антидепресантите помагат в този случай? Надали....

За успешено лечение и бързо преодоляване на тежки депресивни състояние, лекарите са единодушни в едно и горещо препоръчват редовното четене на статии (+коментарите) за Антония Петрова-Бередин, поради спонтанните изблици на чистосърдечен смях. Райне, пусни нещо за Мис Кроки, да се посмеем малко ;-) Наскоро тя беше публикувала в социалната мрежа своето "скромно" мнение за средностатистическата българка, както и снимки от последните й пътешествия в чужбина.

За съжаление твоето мислене преобладава в обществото и резултата често е трагичен. Ето някой примери: Лясковец, Даниела, която уби детето си (таксиметровата блокада спомняш ли си я в края на 90-те години), военният, който уби себе си и цялото си семейство в Пловдив и много други такива случаи. А страданието на тези хора? То без значение ли е? Или викаш, бе мани ги, те са луди! Не, тези хора страдат толкова колкото не можеш да си представиш! Болката им на моменти е непоносима и може да се сравни с най-силните физически болки.

Момент, стана ми интересно - а тя как приема тоя оскъден режим /сексуална нищета/? Все пак Жезълът на любовта е в твоите гащи, и ако сам си го ползваш (и си все намусен) значи жената е в депресия, и то сташна....!

Важен проблем поставя статията. Без да троля НЕ харесвам това, че посочва медикаментите като най-надеждно средство, а ролята на самолечението (най-добрия вариант) е омаловажена така: "Разбира се, човек с депресия може да оздравее спонтанно. Но това не е сигурно, може да отнеме месеци, дори години и да има много важни последици за личния и професионалния живот". Стига с тая фармацефтична индустрия.

Дай рецептата!!!!!! (да, имам подозрения, че не съм луда, а просто болна)

И аз да ти уточня. Не давай определения на неща, които не разбираш! И не мисли, че на теб не може да ти се случи, щото и аз така мислех и бях много отворен, докато един ден не видях очите на най-близкия ми човек да ме гледат безизразно, като животинче. Не не е смешно - страшно е! Оказа се, че се лекува и то много лесно - за няколко дена при правилно лечение беше стария човек, е естествено продължи да пие хапчетата около три седмици, но се оправи! Тогава разбрах, каква болка е изпитвала. Тогава разбрах, че всички страдаме от психични разтройства почти постоянно, но не го знаем - тревожността е вече сериозен проблем, безсъние, страхове, дори мрачното настоение е симтом.

разведи се час по -скоро ..може и тя да не е щастлива с теб ,а защо си се оженил ?

Докторите пишат рецепти. Аз съм просто човек имащ подобен опит.

Съчувствам ти, човек. Да живееш по този начин...направо духът ти ще се разболее. Преживял съм го. Късай и хвърляй!

Депресиите са за богатите...... 95% от българите страдат за това,че живеят в тази ромско-турска държава,докарана до това дередже от продажните политици!

Това е може би най-безобидното и полезно лечение на депресията. Помага в начален стадий обаче.

Моля Ви, не политизирайте темата. Депресията си е просто заболяване, и то може да няма нищо общо с безработица и безпаричие...и работещи и с възможности хора, може да изпаднат в депресия.

И аз ти съчувствам. Не сте виновни вие двамата. Както беше казал някой "Бракът е единствения хазарт разрешен от църквата".

Дълга история е защо съм се оженил или може би банална, както се случва в доста връзки, не съм внимавал и направихме белята. Тогава съм имал чувства, които явно са ми попречили да преценя що за човек е тя. Опитвал съм да говоря за развод, но тя ме заплашва, че ще се самоубие и ще ми тежи на съвестта. Най-лошото е, че го каза и пред детето и то много се разстрои. Възможно е и да блъфира, но честно казано от нея всичко може да се очаква и не знам как да постъпя. Детето е на 10, не е малко, когато са по-малки е по-лесно, защото нищо не разбират. Абе, какво да отегчавам хората с моята драма, то животът на никого не е лесен. Обичам детето си и заради него съм готов да изтърпя всичко, само то да е добре и да не го травмирам. Стискам зъби и това е...

Как да не ми се е случило, точно това казвам. Бях като скала преди нещата около мен да започнат да се разклащат и рушат. Буквално за година всчко се смени. Не скука и глезотия, не е просто депресия. Болката е от невъзможността да помогна на любими същества, които загиват. А това е реалността, отвратителната реалност. Това е живота. Не е депресия, а осъзнаване какво ни чака и как сме безсилни, точно затова е страшно. Да се правя, че не съществува страдание, да се радвам на живота, да продължа да консумирам просто не е ли цинизъм! Слабоумие. Симптомите са "депресия" обаче, както при безделниците.

Хапчетата помагат, но ти първо трябва да премахнеш причинителя, иначе постоянно ще се връщаш към болестта.

Много точно! Има един много як документален филм в тубата на тази тема!

Да не ти е лесна ситуацията , но грешката до голяма степен е твоя. Само дето "чувствата " са много преходни ..нали? Така че помисли.. Все пак детето ти , ако е обичано ще разбере, един ден..

Гледайте филмите: The Marketing of Madness: The Truth About Psychotropic Drugs и The Drugging of Our Children

Много кофти ситуация. :-( Да, наистина, животът ти те е поставил в задънена улица, но все пак винаги има надежда. Дано по някакъв начин се наредят нещата при теб. И все пак, често раздялата е най-щадящото разрешение на фона всичко, което ще ти се наложи да изтърпиш за в бъдеще. И аз ти съчувствам, дано се оправиш.

Бракът е за цял живот, не богохулствай

Уф, кофти история. Няма да се самоубие, повярвай ми. Намери си гадже, може да разбере и сама да те напусне. Разбира се, не ме слушай...

Може би има някакви антидепресанти, които да те накарат да се влюбиш в съпругата си, любовно биле, ала бала. Хората открай време мислят по този въпрос. Искам да кажа, че е имало/има много хора в тази ситуация. И разбира се, близкия човек няма как да ти помогне, а по-скоро казва: е как го харесах този отвеяния...

Не е тайна, че повечето бракове се крепят на децата. Те са причината, поради която той/тя прави компромис и остава в семейството. Във вашето положение са 99,99% от семейните, но рядко някой го признава публично. Да са живи и здрави децата и да пораснат с двама родители.

Как да разберем дали сме в депресия? - Ако четете това. Който не е в депресия не му пука :))

глупаво мнение ..сега може да не си но може да станеш..

Не си само ти в такава ситуация :( но причината ти да останеш е достойна

Така е, съгласна съм! Може би има 1 % щастливи семейни :))) Основният проблем според мен е, че още когато хората създават семейство много често не е по любов, а страх от самота, вазимна изгода или най-често срещаният - направили бебе, кой кого вързал, в крайна сметка отговорността е на двамата. В други случаи хората се взимат с голяма любов, но не успяват да я съхранят през годините или се променят, отчуждават и т.н. Горчивата истина е, че понякога семейните са по-самотни и тъжни от несемейните. Децата са голяма радост, но за съжаление няма как да запълнят всички липси. Семейният живот не е лесен и не е за всеки, изисква много компромиси, задължения и отговорности. Единствено любовта помага да бъде по-приятен и лек, а ако няма и чувства, тогава вече си е жива мъка. Но всеки си решава, в крайна сметка всеки проблем има решение. Просто трябва да имаш смелост и търпение.