Почина великият писател Габриел Гарсия Маркес
Габриел Гарсия Маркес - един от най-почитаните и влиятелни писатели на Латинска Америка през 20в., почина в Мексико на 87 години, съобщи мексиканската преса.
Обратно в новинатаКоментари - Почина великият писател Габриел Гарсия Маркес | Лайф.dir.bg
Коментари
"Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина." ВЕЛИК! R.I.P
не неправомерно, а недодялано сравнение на неправомерен идиот с жалък живот, който с пълна сигурност не се е докосвал до света на Маркес. Когато за първи път се докоснах до творчеството на Маркес бях втрещен - в последствие, когато го препрочитах, поемах неговия свят на малки глътки за по-голямо удоволствие - кара те пълноценно да осъзнаващ богатството на човешкото в теб. Както беше една от неговите велики фрази (перефразирам): Обичам те не заради самия теб, а за начина, по който ме караш да се чувствам, когато съм до теб. Периодично, когато попадах през годините на случайна информация в медиите за него, чувствах как добрата част на човечеството продължава да е богата и да съществува. Велик!!!
Било си му е време. Ще дойде нов - още по-велик, а този ще бъде забравен. Весели празници на роднините му и да внимават с яйцата :)
Мир на праха му! И той е човек, все някога този момент идва. Още повече, че е доживял една почтителна възраст. Не съжалявайте - Маркес винаги ще е жив и ще е между нас, защото той е оставил нещо непреходно и нетленно: книгата и мъдростта в нея.
,,...............Работата е там, че не можем да мъкнем тежестта на съвестта." Из ,,Сто години самота" R.I.P.
Почивай в мир! Изключителен писател! Тялото е тленно, но душата ти ще е вечно жива чрез невероятните ти книги Маркес.
Жалко за Човека. Хора много- Човеци малко. Такива като него не могат да бъдат забравени. Такива като теб не могат да бъдат запомнени. Ти си жаден за внимание и известност. Намери друг, по- добър начин за това. Ограмотявай се- днес не е празник. Празник е Възкресението- не смъртта. А такива като Габо не умират. Умират само телата им, защото са оставили огромно наследство след себе си за Човечеството- т. е. за онези, които могат да разберат неговото наследство.
Когато започнах да чета "Любов по време на холера" бях срещнал голямата си любов. Героите от романа ми станаха по-скъпи и разбираеми, защото и самият аз изпитвах същото, а и развитието на чувствата ми следваше подобна посока. Благодаря ти, Маестро, за написаните редове, които направиха любовната ми болка по-поносима и предвидима. Почивай в мир.
"Никой не заслужава сълзите ти, а този, който ги заслужава, никога няма да те разплаче." "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да уползотворя това време." "Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш извинявай, прости ми, моля те, благодаря и всички думи, изразяващи любов, които знаеш." "Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам обичам те и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш." "Никой не заслужава сълзите ти, а този, който ги заслужава, никога няма да те разплаче." "Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им..." Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам." Велик!!! Поклон!!
Що пък да е зло? Всичко, което каза е истина. А пък и доста си е поживял. Стига сте си правили идоли! Човек като всички нас, по-надарен може би в някоя област.
,,За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят,,-Габриел Маркес Да омаловажаваш неговата личност означава, че си много малко човече.
Ако имам друго виждане и мнение различно от твоето значи се съм малко човече. Ся разбрах.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}