17-11-2017 20-11-2018

Fab Mama: Моята първа Бъдни вечер като майка

Изгорих се на печката, провалих се с основното и получих алергична реакция

01:09 | 22 декември 2018 | Автор: Цвета Евтимова 0 7545 Снимка: личен архив

Бъдни вечер у дома винаги е бил много специален празник, както във всяко едно българско семейство. Помня колко много го обичах като малка. Винаги се мотаех в кухнята около баба ми, която приготвяше традиционната трапеза и я питах с какво да помогна. Харесваше ми да гледам как приготвя празничната вечеря и да броя ястията.

FAB Mama

Този празник обаче стана още по-специален за мен, когато се запознах със съпруга си - Илиян.

24-ти декември 2009 година

Никога няма да забравя този ден. Първата ми Бъдни вечер с Илиян.

Тази вечер сложи началото на всичко. Бяхме с Илиян и неговото семейство. Всички отваряхме Коледните си подаръци (тогава го правехме на 24-ти вечерта). Накрая той ме помоли да седна до него и каза с тържествен тон, че е забравил най-важния подарък. Извади малка квадратна кутийка с панделка. Всички мълчаха и бяха вперили погледи в нас. Илиян бавно ми я подаде и ме помоли да я отворя... Всички се сещате какво си помислих. Сериозни гаджета, тържествен момент, малка квадратна кутийка. Като по филмите....

Снимка: личен архив

Отворих я и вече очаквах задаването на най-важния въпрос. Представяте си лицето ми, когато вътре намерих обеци. И той имаше наглостта да ме пита харесват ли ми!!! Исках да го убия, но родителите му бяха там и смотолевих само едно "Чудесни са!" Цяла вечер бях в ужасно настроение и се заяждах с него. А той постоянно питаше дали ми има нещо. Не можех да му кажа, че съм очаквала пръстен и предложение. А как само се е забавлявал Илиян за моя сметка... Истинското предложение дойде на следващия ден - точно на Коледа. Беше много романтично и си заслужаваше разочарованието предната вечер. Илиян признава, че едва ме е издържал предишната вечер и постоянно си повтарял: "Само да дойде утре и всичко ще е наред!" И така това се превърна в мотото на нашето семейство.

24 декември 2011 година

Помните ли, че в началото ви казах, че никога няма да забравя първата си Бъдни вечер с Илиян? Е, поправям се - първата ми Бъдни вечер като майка задължително оглавява класацията "любими".

Алекс се роди през юли 2011 година и съвсем естествено цялото семейство се събра у дома за Коледните празници същата година. По това време живеехме във Франция.

Този път празничният ден бе свързан с още по-голямо вълнение, тъй като бях свикнала майка ми и баба ми да приготвят празничната трапеза, а сега аз бях "мама" и аз трябваше да се погрижа за останалите.

Снимка: личен архив

Сутринта се събудих с онова чувство, което те обзема, когато предстои нещо вълнуващо. Както се досещате, не се събудих сама и наспала се, а от бойните викове на Алекс, за когото по това време беше тежко престъпление да спи повече от 3 часа. Въпреки умората обаче бях пълна с енергия. След като нахраних и преоблякох бебето, се заех с подготовката за вечерта. Използвах времето до обяд да направя заготовките за ястията, които да сглобя преди вечерята, за да са пресни и да изглеждат добре. Разбира се, процесът на готвене с малко бебе никога не върви по план и се налагаше да спирам, за да храня бебето, да го преобличам или просто да го забавлявам, но пък това носи особен чар на празника. А за мен всякакво забавление е "добре дошло", особено по празници, защото като цяло тази част малко ми куца.

Илиян често има мачове в деня на Коледа, а това означава, че тренира на Бъдни вечер, макар и преди обяд. Всяка година се молех коледният баскетболен мач да е у дома, а не навън, защото това означаваше да прекараме празниците без него, а той да е в хотел. За наше щастие, тази година мачът беше в тяхната зала и планът бе след тренировка Илиян да вземе моето семейство от летището, като по същото време се очакваше да пристигнат и неговите родители. Някъде по същото време аз започнах да се притеснявам, че цялата отговорност пада върху мен и сакън, да не взема да се проваля. Докато чаках семейството, успях да направя заготовките, да приспя бебето и да приготвя обяд за Илиян и то без да изпадна в нервна криза. Разбирате, че само по себе си това беше един малък триумф.

Ситуацията коренно се промени, след като гостите започнаха да пристигат. Изведнъж напрегнатата атмосфера се замени от смях и коледно настроение. Свекърва ми е отличен кулинар и веднага щом влезе в кухнята, се усети опитната ѝ ръка. Сега вече приготвянето на храната се превърна в женска сбирка, съпроводена от весели разговори и смях на фона на коледни песни. Това е един от най-любимите ми моменти, когато сме цялото семейство заедно. Да готвим в кухнята и да си разказваме кой какво е преживял през времето, в което не сме се виждали. Така вечерята беше готова за нула време или поне на мен така ми се стори.

По едно време майка ми изчезна за около 30 минути. Зачудих се къде е, но реших, че сигурно си почива след дългия път. Оказа се, че тя е решила да направи фотосесия на първото си внуче и се беше затворила с него в детската стая. От тази фотосесия Алекс получи около 1000 снимки пред плюшеното мече, зад мечето, до мечето, под ръка с мечето. Като за това време бяха сменени и всички налични коледни тоалети. Все още се смея като попадна на някое от тези невероятни фотографски произведения.

След като вечерята бе готова и детето бе достатъчно снимано, дойде време да сядаме на масата. Всички дами, разбира се, бяха успели да се изтупат като за бал, а аз бях като станала от леглото, разкъсана между червилото и Алекс, който сякаш нарочно не спираше да плаче. Вечерята обаче беше изключително забавна! Аз се опитвах да спазя традицията и да не стана от масата, докато всички не се нахраним. С бебе обаче това е мисия невъзможна. И още с първата ми Бъдни вечер като майка се отказах да я спазвам, осъзнавайки, че следващата година с едногодишно ще е още по-трудно. В последствие стана ясно, че още една традиция ще отпадне, тъй като в следващите 5 година няма да мога и една чаша вино да си сипя по празниците, защото или ще съм бременна или ще кърмя. Това пък сложи начало на друга традиция на Бъдни вечер, а именно да съобщаваме на семейството, че съм бременна, което в последствие вече дори не бе изненада за тях.

Снимка: личен архив

В резюме: изгорих се на печката, около час-два се опитвах да приспя Алекс, за когото в тази момент най-страшното нещо на света бе да заспи, претърпях провал с основното и получих алергична реакция. Но въпреки всичко това настроението ми беше отлично, защото всичките неволи бяха заличени от любов и скъпи хора.

Това е историята за моята първа Бъдни вечер като майка! Сигурна съм, че ми предстоят още много забавни вечери на 24-ти декември, изпълнени с непредвидени обстоятелства, но в това е чарът им.

А на вас и вашите семейства пожелавам светли празници и нека мир, любов и здраве изпълнят домовете ви! Весела Коледа!

ИЗБРАНО