Край огъня се разказват интересни истории, но когато замирише на вкусно печено - ти се отваря не само апетитът, но и приказката. В жегите никак не ни се прекарва време край фурната. Затова пък вечеря на открито звучи изкушаващо. Грилът е за майстори и любители на качественото месо - пикантно или не! Някои го предпочитат алангле и подправено, както Вяра и Стойчо Младенови - спортно семейство за чудо и приказ, с малка принцеса в компанията за разкош и разбира се - любимото им телешко и много подправки!

Тя е от онези красавици, които украсяват билбордове и списания, а на живо изглеждат дори по-добре, отколкото на професионалните снимки. Вяра Младенова е нетипичната градска млада дама, около която винаги е горещо, в прекия и преносния смисъл. Може да прави повече от две неща едновременно и изглежда зашеметяващо дори в кухнята. Вяра изглежда прекрасно, дори когато отива в любимата си верига LIDL, за да купи грил продукти за цялото семейство. Просто винаги се носи като за корица на модно списание, без да ѝ се налага да полага и грам усилие. Разбира се у дома има един отявлен критик, ценител на женската красота, на когото никак не му се нрави да прави комплименти - Стойчо Младенов-младши, футболист и майстор на грила.

Когато си правят грил, предпочитат да е на жар, защото така е по-вкусно

Снимка: Studio KARE за URBN

"Като я критикувам, означава, че я закачам, че ѝ се радвам. Не обичам да правя комплименти, тя знае много добре. Ако беше жена, която не е уверена в себе си, щеше да ми се налага. Тя няма нужда от ласкателства. Много е борбена, всичко сама постига в живота и иска да е сама, за да го постигне. Не иска помощ от никого. И без бретон! Сто пъти по-хубава си без бретон", казва Стойчо.

Събираме се край лятната им кухня в къщата, където имаме гледка към цяла София. Да седнеш на масата на семейство Младенови е почти толкова трудно, колкото да се настаниш в масонска ложа.

За пазаруването няма правила, но най-добре заедно

Снимка: Studio KARE за URBN

"За нас приготвянето на грил и храненето като цяло е част от семейния уют. За нас барбекю изживяването е с парола "най-близките заедно". Най-хубавите грил емоции винаги ги свързвам с това да съм със семейството си. Огънят, камината, това, което ни пали - това е същината на усещането", казва Вяра.

Тя е типична пловдивчанка - с благ нрав, но само ако не я настъпиш. Ако се случи, по-добре бягай. Стойчо е израснал в Португалия, в известното футболно семейство на баща си Стойчо Младенов и майка си Дарина Младенова. И както името, така и майсторлъка в грил приготовленията, е наследил от своя баща.

Той не обича да прави комплименти, защото смята, че Вяра е достатъчно самоуверена и няма нужда от ласкателства

Снимка: Studio KARE за URBN

"Събираме ли се на грил, винаги го прави баща ми - той е този, който се грижи за месото. Аз съм му асистирал във всичко, но си е негов специалитет. Правим ли грил, винаги сме в специалната част, където е барбекюто, правим си жар, защото така е най-вкусно", споделя Стойчо.

За последно той застанал пред грила в Гърция, с кумовете на семейството.

"Редуцирали сме кръга от приятелите около нас, държим да познаваме хората, с които се храним. Не се събираме с кого да е, подбран кръг сме - това е начинът ни на живот", казва Вяра.

И като перфекционист до мозъка на костите си, блогър на рубрика за модерната жена VЯRAFIED в Dir.bg, тя знае много добре, че грилът е формулата за хармонично тяло.

Каква е връзката между Рим, минералната вода и годежния пръстен - това могат да ви разакажат само семейство Младенови

Снимка: Studio KARE за URBN

"Когато смятам, че изглеждам страхотно, Стойчо винаги намира за какво да ме критикува и това е моят стимул - винаги да съм перфектна за нашите разбирания. Иска да съм добра, да се конкурирам сама със себе си. Винаги съм на нокти, дали половинката ми ще е доволна от мен", казва Вяра.

Тя е пъргава и вече е наредила няколко телешки кюфтета на грила, защото това е любимото месо на всички. Дори на малката им дъщеричка Бела, която дебне момента да си поиграе на криеница с някого и в крайна сметка увлича всички ни да я търсим. Успяваме да я изкушим да напусне скривалището с телешки кюфтета, защото те са любимите ѝ.

"Стойчо е привърженик на месото, докато аз обичам и морска храна, задължително приготвена на грил. Бела също яде телешки кюфтета с голям апетит", казва Вяра.

Телешките кюфтенца са примамка за малката Бела

Снимка: Studio KARE за URBN

"Един път ги опита и оттогава ги предпочита", допълва Стойчо.

"Нейните вкусови предпочитания много се доближават до тези на баща ѝ. Както прилича на него и на външен вид. Обича подбрани продукти, консумира ги доста добре. Децата си имат техен прочит на храната, който се проявява от ранна възраст. Тогава не можеш да им дадеш насока, ролята на майката и бащата е да ги подтикне към по-здравословни вкусотии. Но като цяло родителят не може да каже на детето какво обича да яде", споделя опита си младата майка.

Стойчо и Вяра са заедно от 5 години и вече имат купища невероятни истории, повечето обаче пазят за себе си. Успяваме да им развържем езиците край грила и научаваме, че освен перфектна майка, домакиня и жена, Вяра е и майстор в засуканите блюда.

Стойчо е привърженик на месото, а Вяра обича и морска храна

Снимка: Studio KARE за URBN

"Има едно мое любимо ястие, което тя приготвя. Мисля, че е от арабската кухня, тъй като аз съм привърженик на подправките. Пуешко, ориз басмати и винаги много подправки, азиатски", облизва се само при мисълта Стойчо.

Научаваме и семейна тайна за потушаване на скандали:

"Особено добре се справям с ориза и ако трябва да потушавам семейни саги, слагам един ориз във фурната и мъжът ми е доволен", смее се Вяра.

Всъщност двамата се забавляват непрекъснато. Тя казва, че се влюбва в чувството му за хумор и само с него се смее като дете. Така е било преди да се обвържат, така е и досега. А Стойчо знае, че тя е жената на живота му от пръв поглед, но преди да я познава.

"Тук е много интересно, въобще не знаех за нейното съществуване до един момент, в който си карах колата и няма да забравя никога - на бул. "България" имаше един билборд с нея. Впоследствие разбрах това. Помня най-вече лицето ѝ. Запечата се в паметта ми и си мислех: "Това трябва да е жената на живота ми!" Точно мой тип жена - уникална. Хиляди мъжки мисли преминаха през главата ми. След известно време - не много скоро, може би след половин или една година, съвсем случайно се озовахме в една компания. Наши общи познати ни запознаха. Атакувах безкомпромисно. Бил съм спортист, защитата ѝ набързо пропадна", смее се Стойчо.

Вяра не го е виждала на билборд. Не знае, че бъдещият ѝ съпруг е от известна футболна фамилия, но усеща химията от самото начало.

"От момента, в който се запознахме, до момента пред грила сега, сме заедно - ръка до ръка, ръка в ръка - във всичко", казва тя.

За нея той е Къри - смесица от няколко подправки, една от които е кимион. За него тя е Кимионът, без който не може да има Къри. Решаваме да видим дали двамата са добра комбинация и се наместваме в кухнята на тяхната любовна история. Казват, че ежедневията им се различават. Тя е офис момиче от рекламата с авторска рубрика в сайта за градски легенди URBN. Той обикаля целия свят, но я подкрепя и от разстояние, както виждаме и в срещата ни за грил вечеря. Баланс, уважение и смях са основните съставки на рецептите им. Но това, което "укротява" и умилява за секунди буйната Вяра, е връзката между Стойчо и малката Бела.

"Като цяло и други хора отбелязват, че той е баща на пълни обороти. Изключително отдаден е на семейството, със стабилни семейни ценности. Затова съм го и избрала за баща на дъщеря ми. Помагал ми е от първите часове, след като излязох от родилния дом. Той има много силен контакт с детето, познава Бела толкова, колкото и аз като майка. Много рядко срещано при мъжете у нас. В България има ориенталска насока, че само майката трябва да гледа децата, а бащата само да стои и да им се радва. За щастие при нас ориенталското е само в кухнята", разкрива Вяра.

Малката Бела обича грила, а особено ѝ допада телешкото

Снимка: Studio KARE за URBN

И като къри и кимион, разбиранията им за живот са далеч от пищността, показността и изкуственото поддържане на романса. По-скоро си падат по екзотиката, каквато в днешно време се явява дългогодишно стабилното семейство.

"Имаме правилната формула, която ни е подадена и изградена от семейството на Стойчо. Основната заслуга е на майка му Дарина. Баща му - Стойчо, е популярна личност, доказала се във времето като треньор и футболист, а майка му Дарина винаги е била до него, двамата са се превърнали в еталон, който следваме - с грижата си един към друг, с уважението и разбирането помежду си. Кулинарните уроци ги уча именно от майка му, която има цяла книга с майсторски рецепти. Но тя е и пазителят на семейството. Хубаво, здраво стъпило на земята семейство. Заедно са повече от 40 години", казва Вяра.

За Стойчо подобни връзки са респектиращи, но вярва, че с Вяра ще бъдат завинаги заедно.

"Надраснал съм това да се оглеждам в чуждото щастие. Радвам се на моето. Специално за другите хора - какво биха казали, как да се държа пред тях - това съм го израснал заради баща ми. Имам нещо като имунизация - не ми влияят и не ме интересуват", казва Стойчо.

Вяра е на същото мнение, като смята, че самочувствието и целеустремеността са важни качества за успешната и стабилна жена.

"Тя е единствено дете на родителите си и е възпитавана толкова добре - на моменти като момче, на моменти като момиче. Оправя се сама. Не е традиционната красавица, не се смята за футболна съпруга. Не бих се влюбил, ако беше такава. Тя е момичето, което знаех, че ще представя на майка ми без притеснения. Баща ми я видя в Египет за първи път и е неин фен оттогава. Поканих я в Александрия: "Ела на гости малко да видиш пирамидите" и тя се съгласи", разкрива Стойчо.

"Преди да замина той ми се обади да си пусна отпуска. Но като каза, че ще ме запознава с баща си, се замислих, че явно работата става сериозна. Преминаваме на следващото стъпало. Бях развълнувана и тръгнах", спомня си Вяра.

Заедно са само от два месеца, когато връзката им достига своята кулминация. Една разходка до Рим, една сбъдната мечта, пожелана на същото място и няколко бутилки минерална вода отвеждат Вяра до олтара.

Семейство Младенови в лятаната им къща, от която се открива гледка към цяла София

Снимка: Studio KARE за URBN

"Случи се на едно от първите ни пътувания заедно до Рим, където вече бях ходила. Беше ми се запечатало в съзнанието как двама китайци се сгодиха пред мен и целият площад с хора край фонтана Ди Треви ръкопляскаше. Тогава хвърлих своята монета във водите му и си пожелах някой ден да изживея същото щастие като току-що сгодените. После бях позабравила това свое желание", казва Вяра.

Но няма да забрави последвалото преживяване.

"Той се държеше особено през целия ден в Рим. Искаше нонстоп да се разхождаме, та чак се изморих", казва тя.

"Изчаках след голямата разходка, обядвахме, тя легна да спи, аз се изнизах от стаята и 2-3 часа обикалям - не мога да харесам пръстен за годеж. Тя звъни, аз лъжа, че търся минерална вода. А ние сме в центъра, пълно е с магазини край нас. Връщам се - тя ядосана. "Трудно намерих водата", казвам ѝ", смее се Стойчо.

"А аз през това време се чудя какво се случва, къде е водата. Толкова магазинчета и да няма вода. Накрая той пак иска да излизам и аз обувам маратонки, а той ме кара да сложа токчета. Странен ден, си казвам. Тръгваме към фонтана, аз му казвам, че не ми се ходи там всеки ден ходим там. Той ми казва, че му се хапват кестени. В крайна сметка седнахме на едно ресторантче на 5 крачки от фонтана. - консенсус. Поръчваме си чаша вино, изведнъж той си поръчва уиски. Аз го гледам странно и още повече се чудя", спомня си Вяра. В този момент Стойчо забелязва, че е настръхнала, докато си спомня за историята.

"Накрая аз решавам, че ще ѝ предлагам в ресторанта. Срам не срам, защото аз съм много притеснителен. И я подканям да иде до тоалетната", включва се Стойчо.

"И тука беше вече кулминацията! Казвам му: "Какво ми има, да нямам нещо на зъба?" Отивам, връщам се от тоалетната и гледам всички сервитьори наредени един до друг. Тъкмо да седна на стола - отворена кутийка от пръстен. И понеже Стойчо има изключително чувство за хумор и това е една от основните причини да съм влюбена в него, го питам майтапи ли се, познаваме се от 2 месеца. Датата беше 12-и декември, после пак на 12-о число се оженихме. Баба му е родена на дванадесети. Та беше много грандиозно, всички пляскаха, аз плаках. Този подарък - да ми подари себе си, е най-големият и нетрадиционен в живота ми", завършва историята от кухнята Вяра.

Но Стойчо не изостава в разговора:

"В този смисъл Бела е най-големият подарък, който ми е правила. Моето чудо. Месец по-късно, след като ѝ предложих, на Коледа се е случило чудото. Тя разбра на 2-ри януари, че е бременна. Бяхме в Гърция на Нова година с родителите ни. Стана ѝ лошо. Питаха я всички дали не е бременна, тя отрече, но се оказа, че Бела е на път".

Двегодишната Бела е кръстена на себе си, за разлика от Стойчо, който казва, че да носи името на баща си, не винаги е било супер.

"Обикновено като ми чуят името - навлизаме в други теми. Което не е лошо, че все ми говорят за баща ми. Но бях тръгнал по един път и може би и покрай семейната ми история бях изправен пред стена, която имах трудности да премина. Но това е друга тема. В България не винаги това с името е добър късмет, особено ако не правиш услуги под път и над път", казва Стойчо.

"Винаги по-лесно е да надскочиш себе си и родителите си, ако не си от известно семейство. Но обратното е много трудно. Особено хората у нас си мислят, че всичко е на тепсия, но замислете се - как да надскочиш родителя, който цял живот е вървял по своя път и надградил много? Затова и Бела няма да е обременена, роди се с името си - красива и нека е себе си, нека е личност. И кралици има с това име, а тя е малка принцеса. Този финес и грация, която носи името ѝ, се надяваме да ѝ носи късмет в живота", казва Вяра.

И за да не звучи всичко захаросано, като сладникава приказка, а и за да не си мислим, че е прекалено хубаво, за да е истина - имали са своите трудни моменти и препятствия.

"Пробвахме да имаме ресторант, като семеен бизнес, но поради ред причини не беше лесно. Бела беше на годинка. Аз работих от сутрин до вечер в кухнята, така както ме виждате сега. Тогава правихме португалско пиле на грил - това беше идеята. На мен ми се наложи, понеже беше трудно с персонала, да пържа картофи, двамата правихме заготовките за храните. И както изглеждам така - същевременно миришех на пържени картофи. Сутрин целувам детето на излизане и вечер, когато е вече заспало. Трудни моменти, които изграждат. Ресторантът се провали, но го посрещнахме заедно, нямаше нерви. Това е балансът. Стойчо винаги ме успокоява - обръщаме го на майтапи и това ни разтоварва. Забавляваме се с проблемите", споделя Вяра.

Тренират заедно, тъй като са спортно семейство. Родителите на Вяра са също професионални спортисти - баща ѝ е академичен гребец, а майка ѝ отваря първата зала за каланетика в Пловдив. Самата Вяра се е занимавала с художествена гимнастика, свирила е на пиано и е абсолютен меломан.

"Понякога надува музиката в колата и имаме спорове за това. Аз обичам тишината", казва Стойчо.

Той - спокоен, уравновесен, често мълчалив. Тя - буйна, емоционална и не бива да я настъпваш. С вкус на къри и кимион животът им е пикантен, но лютивото и соленото поливат обилно с минерална вода, с която се запасяват в солидни количества след аферата в Рим.

Блиц интервю

Заедно ли пазарувате?

Стойчо: Не винаги. И двамата поравно отговаряме за пълния хладилник. Или този от нас, който е най-близо до любимия ни LIDL. 

Вяра: В пълен синхрон сме. Обикновено, ако някой забележи, че нещо липсва, звъни на другия, който е навън, за да го набави. Винаги сме двамата. Нямаме специален ден за пазаруване.

Смятате ли, че това е част от рецептата за добър живот - поделянето на задълженията - пазаруване, готвене, грила дори?

Стойчо: Трябва да има баланс, категорично.

Има ли магия в празничните вечери?

Вяра: Празничните вечери отново ги приготвяме в пълен състав. В нашето семейство, когато успеем всички да се съберем на едно място, е цяло чудо - по-трудно е, защото някои хора от семейството работят в по-далечни държави, но пък е най-весело.

Кой е по-добрият кулинар от двамата?

Стойчо: Със сигурност Вяра.

Безотказна рецепта на Вяра за семейна хармония - "Ориз с пуешко"

Необходими продукти:

· 2 бр. пуешки бутчета
· 500 г ориз басмати
· 1-2 стръка пресен лук
· 4 скилидки чесън
· 1 с.л. пресен джинджифил
· 1/2 ч.л. червен пипер (може и лют)
· по 1 ч.л. къри и куркума
· 1 с.л. соев сос
· магданоз или кориандър
· сол, зехтин
· стрита суха люта чушка-по желание

Начин на приготвяне:

Пуешките бутчета се сваряват, а бульонът се прецежда и отделя за ориза. Премахва се кожата на бутчетата, обезкостяват се, а месото се накъсва. В тенджера с 2-3 с.л. зехтин се запържват предварително нарязаните лук, чесън и джинджифил за около минута, слагат се оризът и бульонът, ако е необходимо и вода. Вари се на среден огън под капак за 15-20 минути, като на десетата минута се слага и месото. Когато оризът е готов и е поел водата, се слагат червеният пипер (лютата чушка), кърито, куркумата, соевият сос и нарязаният на ситно магданоз (кориандър), разбърква се добре и се отмества от котлона. Добавя се сол на вкус.