В ексклузивно интервю за dir.bg един от най-успешните ни актьори, Владимир Карамазов, се връща към детството си, подлага се на безпощадни самоанализи и чертае бъдещето си до 65.

На 1, 2 и 3 декември са премиерните представления на „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в НТ „Иван Вазов“, в която актьорът е в ролята на Андрей.

- Казваш, че “Танцът Делхи” е текст, който лекува. Какво означава това?
- Странна е тази пиеса. Като я прочетеш за първи път, ти се струва по-скоро смешна. А в нея става дума за много сериозни човешки проблеми. Но нещата се казват не едно към едно, а по някакъв странен начин. За да ги усетиш и да проникнеш в тях, трябва да си отвориш сетивата.

Ние се опитахме да направим едно забавно представление и в същото време много, много сериозно. Ако това сме успели, значи сме успели да направим спектакъла.

- Андрей, твоят герой, е единственият мъжки персонаж в пиесата...
- Никога не съм бил така привилигирован в театъра, да участвам сам с 5 жени. Моят персонаж има изключително много житейски проблеми – с жена си, с децата... Стигнал е до момента, в който любовта вече е почти изчезнала, останал е просто един навик.

- Какво дете беше Владо Карамазов, роден Александров?
- Проговорих едва на 5-годишна възраст. Бях много нервно дете. Постоянно нещо не ми беше наред, недоволствах непрекъснато. Като ученик исках, като имам някаква работа, моментално да я свърша, за да ми се разкара от главата.

Цялото интервю с Владимир Карамазов четете в Impressio >>