Ивет Григорова, която сама си намери пантофката
За да успееш, не трябва да правиш стъпка назад, дори когато си на ръба
Ивет Григорова е една от лекторите в конференцията "She's the ONE", която се провежда днес - 28 март в Клуб 1, на НДК. Екипът на #URBN.dir.bg ще събере на една сцена девет силни жени. Общото между тях е, че изразът "Няма невъзможни неща" ги описва най-добре. Разноцветна мартенска селекция от интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни момичета, които носят своите послания. Повече за събитието може да намерите тук.
Какво си мислят хората: отива Ивет Григорова в големия си офис сутрин - някъде към 11-11 и нещо. Правят ѝ кафе, всички ѝ прислужват, а тя бляскава, изгладена, все едно никога не е лягала да спи, преглежда електронната поща, а банковата ѝ сметка се пълни само с едно намигване.
Нищо подобно.
Ивет има офис на целия втори етаж на агенцията си, но никога не е там горе. Тя е долу, сред букерите на "Ивет Фешън", редом до счетоводителите. Седнала е на малко столче отстрани не просто, за да наблюдава процеса, а защото участва в него, без да се натрапва и да размахва пръст.
Ивет Григорова е непоклатима в модния бранш у нас вече четвърт век. През 2019 година агенцията ѝ за модели отбелязва 25-годишнина, а в цял свят колегите ѝ вече знаят имената на момичетата и момчетата, с които работи. Кариеристка до мозъка на костите си, абсолютно влюбена в това, което прави. С оръжия и в двете ръце - в дясната вроден талант, а в лявата придобит усет.
Историята ѝ е съвременна приказка за Пепеляшка, в която главната героиня не слугува на сестрите си, но пък започва като обикновена сервитьорка. Следва балкански екшън през смутните 90-те години, включващ цяла палитра препятствия, пред които трябва да се изправи - офисът ѝ е разбит, намира снимката си със забит в нея нож, а най-близкият ѝ в този момент човек е нападнат. И всичко това, за да се откаже.
"Определно съм кариерист. Каквото и да ми се е случвало, докато градях името на "Ивет Фешън", през каквото и да минавах, никога не се отказвах. Била съм на ръба много пъти, имала съм доста тежки моменти, прокрадвало ми се е в ума да се откажа, но в крайна сметка любовта и страстта към това, което правех, ме караха да продължа. Не знаех с какво точно се захващам, но знаех, че съм една от малкото, решени да разберат. Нямаше от кого да се уча. Нямаше къде да намеря букери, защото те не пускат обяви. Тези хора ги виждаш, усещаш, че имат интерес към тази работа, че може да ги развиеш по някакъв начин и оттук насетне те тръгват по твоя път с любов и вътрешна увереност. Така се превръщат в професионалисти. Затова не мога да си позволя да уволня някого от екипа си."
Първият ѝ офис е малка гарсониера на Петте кьошета в София. Арт апартаментче с камина. На откриването присъстват предимно близки приятели, сред които е дизайнерката Светла Димитрова и близкият фотограф и дизайнер Дари, който първи снима моделите на Ивет.
"Именно той ми направи най-незабравимия подарък с послание. Тъй като работи с кожа, подари ми кожена обувка на Пепеляшка. За съжаление я пазя само в спомените си, защото съм най-разпиляният човек на света. Но се сещам често за точно тази обувка, самообвинявам се, че я изгубих, защото тя ми е много ценна и направена за мен с много любов. И с послание - където и да се губя винаги да си намирам обувката и винаги да ми е по мярка."
Макар да не пази пантофката си, скрила е в ума си посланието. Уверена е, че рано или късно ще си намери пантофката сама, така както е намерила правилния път към модния бранш. Ивет Григорова е от онези жени, които "спират тока" в буквалния смисъл. Интервюто е на тъмно поради авария в кооперацията, а двете ще трябва да гадаем за израженията си, тъй като само се чуваме. Ивет не се плаши от тъмното, а напротив - минава точно оттам като откривател на модния бранш у нас. Непоклатима в решенията си спрямо моделите, пази кристално чист имиджа на агенцията си, забранявайки всякакви провокации, разголени фотосесии и снимки в еротични списания. Правилата важат дори за дъщеря ѝ - актрисата Луиза Григорова, която още на 4 години прохожда на модния подиум.
Ивет Григорова е безупречна майка и на още една дъщеря - по-малката Кристина, също вдъхновена от заобикалящата я среда и модата.
На фона на всичко казано дотук Ивет е от онези жени, след които се обръщат дори тийнейджърите. Дама, на която скъсаните дънки стоят по-предизвикателно от високите токчета.
Дори когато е на ръба, няма да направи крачка назад. Скача безстрашно и се учи да лети в движение.
"Колкото повече израстваш и ставаш професионалист, толкова по-самокритичен си към себе си. Понякога, когато давам интервюта, се налага да се редактирам, защото не харесвам как съм се изразила. Отпускайки се в разговора, се изказвам и улично, и не точно така, както би трябвало".
Трябва ѝ малко време да се отпусне дори пред обектива. Имаме възможността да я наблюдаваме по време на фотосесията - погледът ѝ се променя постепенно, с всяко щракване на фотоапарата. Шегува се с тялото си като малко момиче, което гледа изображението си в локвите и изведнъж скача в тях. Жена с история, достойна за класически роман с впечатляващи дълги крака - от онези, за които Чарлз Буковски пише поеми.
"Винаги съм влюбена в това, което правя, ако не правя нещо с любов от цялата си душа и сърце въобще не се захващам - така постигам целите си."
Предлагат ѝ случайно да стане модел - когато е на 21 години и придружава сестра си на кастинг. Така и не разбира с какво е впечатлила жената, която я избира.
"Бях силно поласкана, защото кое момиче не мечтае да стане модел, да се види на корица на списание. Винаги съм искала да се изявявам, да бъда танцьорка, да бъда на сцена, да бъда пред публика. Винаги някак ме е привличало изкуството. Затова и записах на балет Луиза като малка. И тя със сигурност се е метнала на мен."
В годините успява да лансира в световен мащаб модели като Вероника Методиева, Емилия Дренкова, Силвия Димитрова, Теодора Ангелова, Наталия Гуркова, Румяна Кръстева и днешните Деси Савова, Екатерина, Куцарева, Нора Шопова, Милица Борисова, както и много други, работещи в Англия, Италия и Франция, Южна Корея, Тайван и Тайланд.
"Когато започнах нямаше такава професия "модел". Работехме веднъж в годината, ако намерехме ангажимент. Хонорарите или не се плащаха, а трябваше да сме благодарни, че са ни наели и ни правят реклама, или едва взимахме по 20 лева, което беше страхотен хонорар. Ако някъде даваха 50 лева беше направо фантастично. Тогава не беше бизнес".
Спира първите си модели по улици и пазари. Търси ги по усет.
"Поглеждайки едно момиче аз имам вътрешно усещане, че тя има потенциал да се развива в света на модата. Първите лица, които намерих бяха коренно различни като типажи. Може би това беше страхотното, защото тогава веднага проявиха към тях интерес дизайнери, фотографи и им се случиха лесно нещата. Търся екзотиката, но и класиката, защото тя винаги е актуална"
Ивет знае как да превърне обикновените, свенливи ученички в уверени на подиума супер модели. Когато се захваща с момичетата, те са лесни за моделиране като пластелин в ръцете ѝ.
"Екипът се превръща в съвкупност от учители, психолози, родителите, приятели. Така изграждаме професионалист от едно малко, неориентирано момиче, все още незнаещо какво иска, търсещо себе си. А да си такъв в нашата област е съвкупност от много качества. Отстрани изглежда много лесно и бляскаво да си в модния бранш. Просто разходка по подиума, лека чупка в кръста, позиране за един-два часа..., но всъщност тези момичета на съвсем крехка възраст имат огромни отговорности. Те пътуват в чужбина, делят апартаменти с други модели, движат се сами в една вълча среда, търсят адреси на чужди места. Успяват да устояват на конкуренцията на стотици момичета, борещи се с тях за едно място. Успяват да запазят дисциплината, усмивката си, спортната злоба не се отчайват, не се отказват - всичко това е трудно".
След време именно тези малки момичета се обръщат с най-прекрасните думи към Ивет. Казват ѝ: "Всичко онова, което съм аз, е благодарение на теб".
"Едно момиче на крехка възраст никой няма право да го снима като жена. Защото те са още деца. Освен това сме професионална агенция и при нас няма пошло, цинично. Няма да видиш момиче от нашата агенция на страниците на еротично списание. Безкомпромисна съм в това отношение и до ден-днешен. В смутните времена, когато думата модел беше едва ли не обида, успяхме да съхраним кристален имидж с цената на какво ли не. И това сега ми носи дивиденти и ми прави услуга."
Ивет Григорова с гордост казва, че се е разположила на всички континенти, а най-големите агенции търсят моделите ѝ. Успява да се понесе дори по вятъра на промяната, който върлува в бранша.
"Богините на подиума - Наоми Кемпбъл, Клаудия Шифър и Синди Крауфорд се върнаха на подиума. Има някаква носталгия по онези красавици. Но започнаха да се налагат по-странни физиономии, започнаха да дефилират и закриват шоута по-възрастни модели. Това е супер, защото моделите имат вече по-дълъг живот на подиума", оптимистично поглежда на промените Ивет. Настроението ѝ е предимно пролетно, защото месец март е специален за нея. Родена е на 3 март - свободна по дух. Март за Ивет е краят на зимата, началото на пролетта и времето, когато се ражда отново. Пробужда се, а с включването за това интервю я разсънваме и ѝ припомняме последния ѝ пробив.
"Белослава Хинова, избрана лично от Карл Лагерфелд за първото си дефиле и то е на Шанел. След това бе поканена Банкок. Тя беше опция за това ревю за агенцията и ние стискахме палци, защото е нова, млада, на 15 години, за първи път отива в Париж, не умее добре да ходи на високи токчета все още се притеснявахме дали това ще е проблем. Но тя се доближава до някаква степен до типажа на Кая Гербер, а за Карл Лагерфелд това е последната вдъхновителка. Казвах си "може и да има шанс". И като ни се обадиха, че е взела ревюто, беше празник в офиса. Тя е последната българка, дефилирала за Шанел към момента, а те са толкова малко, че това е голяма гордост."
След 25 години битки на модната сцена и със сенките, които я обграждат, Ивет най-накрая се чувства свободна. Съчетава празници с делници, спомня си за трудностите с усмивка и казва:
"Чудех се дали някога ще мога да си поема въздух, да се вдигна на крака, просто да работя и никой да не ми пречи. Всички виждаме, че този момент дойде и си е заслужавало. Ако имаш крайна цел и не се отказваш, се случва, поне при мен. Бъди последователен, бъди точен и следвай целите си. Никога не се отказвай и винаги вярвай, че ще се получат нещата."
Вървейки по пътя си, се учи с всяка стъпка. Усеща се родена за това, което прави. И си повтаря основите точки от правилника за движение по пътищата... към сбъднатите мечти: дисциплина, спортна злоба за победа на всяка цена, стремеж към целта, да слушаш и да следваш тези, които работят за теб и да им се доверяваш.
Аксесоари: бижута FREYWILLE
Гардероб: магазини COLLECTIVE
Автор: Криси Димитрова
Фотограф: КАРЕ студио за #URBN
Стайлинг: Сирма Маркова
PM: Вяра Младенова
Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор: НДК Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени.
НАЙ
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"
Нови имена доминираха в класациите на "Билборд" през изминаващата година
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"
Нови имена доминираха в класациите на "Билборд" през изминаващата година