Голяма част от наказанията са чиста загуба на време
Наистина ли децата просто не ни чуват, когато правим забележка?
Както всяка майка, аз разбира се безкрайно обичам децата си. Но не бих искала да си затварям очите и затова мога честно да призная, че в белите моите хлапета са ненадминати. Няма ден, в който някой от тях да не се е забъркал в голяма пакост. И точно когато всичко е спокойно и си поемам глътка въздух, те отново са се оказали в "беда". Не съм от майките, които смятат, че може да им се размине и твърдо вярвам, че корейската ваза на баба ми трябва да бъде подобаващо отмъстена. Така де, 3 поколения я опазихме, а те за 5 минути я довършиха. И докато прабаба им хич не страда за вазата, която в моето детство беше "безценна", то при мен този номер не минава и аз се впускам в разсъждения за наказанието, което ще ми свърши най-добра работа. Но си признавам и още нещо - моите наказания често се провалят и нямат никакъв ефект. Започнах да се питам къде бъркам и защо едно време треперех от лошия поглед на баща си, който без думи категорично ми даваше да разбера, че съм сгафила, а сега моите деца не се трогват ни най-малко. Затова потърсих съветите на детски психолог, който ми посочи най-честите грешки, които допускаме, когато наказваме отрочетата си. Споделям ги с вас с надеждата, че все ще успеем някак да укротим опърничавите.
Необмислени наказания
Една от най-честите грешки, които правя, е да не обмислям добре как и с какво наказвам децата си при необходимост. Представете си следната ситуация - Алекс казва, че отива да си пише домашните в стаята и след малко го хващам, че гледа телевизия и е на светлинни години от това дори да отвори тетрадката. И тъй като не му е за първи път, аз се ядосвам и мигновено изстрелвам: "Наказан си без телевизия до края на месеца!" Малкият пакостник обаче ме поглежда с досада, а изражението му казва само едно - говори си, аз се правя, че те слушам. Оказва се, че затова си има съвсем логично обяснение, което е много просто, но досега не бях разглеждала ситуацията от този ъгъл. До края на месеца остават още мноооого дни. Както за мен, така и за Алекс е ясно, че нетелевизионното положение ще се задържи най-много 2-3 дни, при това, ако съм наистина много ядосана. Следователно и моето наказание не означава нищо повече за детето, освен въздух под налягане. Затова и първият и може би най-ценен съвет е да не наказваме децата, ако сами не можем да застанем зад думите си.
Наказание под афект
Сигурна съм, че на всички ни се е случвало да мислим, че децата просто не ни чуват, докато им правим забележка. Сега да върнем лентата назад. В колко от тези случаи сме наказали детето под състояние на афект от направената беля и сме повишили тон, просто защото сме изгубили контрол? Според нашия психолог обяснението на този казус е много просто. Всеки път, когато крещим, защото сме ядосани на детето, то спира да ни чува. Детската психика е устроена така, че когато повишим тон заради направената пакост, те се чувстват атакувани, "изключват" и преминават в режим на защита. По този начин не само, че не чуват и не осъзнават наказанието, но често децата дори не разбират къде са сбъркали.
Неправилно наказание
Лошият подбор на наказание би бил не само неефективен, но може да нанесе дълбоки последствия на крехката детска психика. На първо място такъв пример е физическото насилие. Това унижава децата и ги учи, че боят е правилният начин да решаваме проблемите си, а и най-вече е отвратителна, неприемлива и крайно грозна проява. В същата категория влизат и репликите от категорията: "Ако не слушаш, ще си тръгна", "Ако не си изчистиш стаята веднага, няма да те обичам повече" и т.н. Малката дучишка може да възприеме съвсем реално нашите нищо незначещи заплахи, да повярва, че родителите вече не изпитват любов и дори да развие страх от изоствяне. Друг пример за неподходящо наказание е такова, което унижава детето, особено пред приятелите му. Така че не следвайте примера на Адам Сандлър, който смята, че няма нужда той да наказва децата си. Просто ги изпраща на училище с тениска на Джъстин Бийбър и разчита на съучениците им да свършат тази работа. Но съвсем сериозно - бъдете внимателни със заплахите и заканите, защото малчуганите наистина могат да ви повярват.
Защо децата правят бели?
На първо място - просто, защото са деца. Никой не се ражда със знанието какво е позволено, прието или правилно и какво - не. Но аз дълго време се чудих защо децата ми продължават да правят едни и същи бели, след като много добре съм обяснила, че това са забранени неща. Благодарение на нашия психолог вече знам - правят го съвсем умишлено. Според специалистите децата имат две основни нужди като личности - нуждата от внимание от страна на родителя и нуждата сами да взимат решения. И ще разберете, че могат да бъдат изключително изобретателни ако тези техни необходимости не се задоволяват. Малчуганите бързо разбират, че най-лесният начин да привлекат внимание, макар и негативно, са белите. Забележете, че те най-често са непослушни, когато шофирате или говорите по телефона. Все най-подходящи ситуации. Другите им любими похвати са да ни дразнят с рутинни действия, които са изцяло в тяхна власт и ние като родители не можам да контролираме. Така те отказват да вечерят, а апетитът им изненадващо рязко се завръща, когато вече е време за сън. Решението е едно - просто трябва да им обръщаме повече внимание, колкото и натоврено да е ежедневието ни. Така аз ги включвам в прането или готвенето и пак прекарваме време заедно. А що се отнася до взимането на самостоятелни решения - оставям ги сами да изберат какво да облекат (между 2 комплекта дрехи, които предварително съм подбрала) или кой от двата парка да посетим (които аз смятам за подходящи, разбира се).
Най-ефективните наказания
Разумно решение е да изпратите детето в друга стая, за да помисли самостоятелно къде е сбъркало. Не се карайте, не наказвайте - просто го оставете да осъзнае ситуацията спрямо собствените си възприятия. Гарантирам ви - ще се върне да се извини след около 15 минути. Този метод работи безотказно в нашето семейство. А лично аз признавам, че ми допада много повече от познатото "наказана си да стоиш в ъгъла", което ми се струваше най-унизителното нещо на света, когато бях малка.
Любопитно е и че според много изследвания огромен процент от наказанията са неефективни, защото децата не смятат, че конретното наказание е спаведливо спрямо тяхното провинение. Истината е, че те приемат едно наказание за справедливо само и единствено ако е логически свързано с белята, която са направили. Тоест, ако детето не си напише домашните и ние го накажем да не яде сладолед, то това в неговите очи е липса на каквто и да било логика. Съвсем друго е, ако счупи любимата ви ваза, а вие го лишите от любим предмет за ден.
Най-ключови за ефективните наказания обаче са последствията, които специалистите разглеждат в две категории: естествени и логически. Когато малчуганът проумее, че ако счупи някоя играчка, то той повече няма да я има, за да си играе с нея, става дума за естествени последствия. С други думи - такъв е животът. Логическите последствия са малко по-различни и по-сложни за разбиране от малчуганите. Трудно е да обясниш на едно 4-годишно дете, че ако не си мие зъбите редовно ще получи кариес след време. Тук нашата роля като родители е със спокоен тон да обясним всичко това. Колкото по-добре децата разбират последствията от действията си, толкова по-голям шанс има да не повторят белята. Дано!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}