По този начин става възможно откриването на най-рисковите зони, където костта е най-силно изменена и се постига многократно подобряване на превенцията. Разработването и използването на този софтуер става възможно благодарение на развитието в изчислителните технологии и понижаването на цената на единица изчислителна мощ. Това стана ясно на организиран специализиран семинар в Банско този месец.

Остеопорозата (буквално – порьозна кост, от гръцки osteo - кост и poros - пора) представлява понижаване на костната плътност, водещо до силно увеличен риск от счупвания. В хода на заболяването, освен понижаване на костната плътност, настъпват и промени в костната микроархитектура и белтъчен състав, припомнят от puls.bg. Именно тук са насочили вниманието си екип швейцарски математици и биофизици от Технологичния институт в Цюрих. Институтът в Цюрих e eдин от най-престижните научни центрове в света, алма матер на самия Алберт Айнщайн.

Макар и нелетална сама по себе си, остеопорозата е рисков фактор за летална или инвалидизираща тромбоза в дълбоките вени на долните крайници, която може да се развие след счупване на бедрената кост. Освен това, счупвания на гръбначния стълб, бедрото или китката могат да доведат до непосредствена инвалидизация и силно да понижат качеството на живот.

Остеопорозата се класифицира като първична - тип I и тип II, и вторична. Най-често срещан е тип I или постменопаузалната остеопороза, следвана от тип II, която може да се развие след 75-годишна възраст и при двата пола. По-рядко срещана е т. нар. глюкортикоид-индуцирана остеопороза, която се развива при продължително прилагане на кортикостероиди за лечение на някои автоимунни или онкологични заболявания. Тя може да се появи във всяка възраст, независимо от пола.