БГНЕС
Нови насоки в лечението на остеопорозата
Швейцарски учени идентифицират най-застрашените от счупване кости във всеки пациент чрез прилагането на специален софтуер, който анализира изображения на костите, получени чрез скенер.
По този начин става възможно откриването на най-рисковите зони, където костта е най-силно изменена и се постига многократно подобряване на превенцията. Разработването и използването на този софтуер става възможно благодарение на развитието в изчислителните технологии и понижаването на цената на единица изчислителна мощ. Това стана ясно на организиран специализиран семинар в Банско този месец.
Остеопорозата (буквално – порьозна кост, от гръцки osteo - кост и poros - пора) представлява понижаване на костната плътност, водещо до силно увеличен риск от счупвания. В хода на заболяването, освен понижаване на костната плътност, настъпват и промени в костната микроархитектура и белтъчен състав, припомнят от puls.bg. Именно тук са насочили вниманието си екип швейцарски математици и биофизици от Технологичния институт в Цюрих. Институтът в Цюрих e eдин от най-престижните научни центрове в света, алма матер на самия Алберт Айнщайн.
Макар и нелетална сама по себе си, остеопорозата е рисков фактор за летална или инвалидизираща тромбоза в дълбоките вени на долните крайници, която може да се развие след счупване на бедрената кост. Освен това, счупвания на гръбначния стълб, бедрото или китката могат да доведат до непосредствена инвалидизация и силно да понижат качеството на живот.
Остеопорозата се класифицира като първична - тип I и тип II, и вторична. Най-често срещан е тип I или постменопаузалната остеопороза, следвана от тип II, която може да се развие след 75-годишна възраст и при двата пола. По-рядко срещана е т. нар. глюкортикоид-индуцирана остеопороза, която се развива при продължително прилагане на кортикостероиди за лечение на някои автоимунни или онкологични заболявания. Тя може да се появи във всяка възраст, независимо от пола.
Остеопорозата (буквално – порьозна кост, от гръцки osteo - кост и poros - пора) представлява понижаване на костната плътност, водещо до силно увеличен риск от счупвания. В хода на заболяването, освен понижаване на костната плътност, настъпват и промени в костната микроархитектура и белтъчен състав, припомнят от puls.bg. Именно тук са насочили вниманието си екип швейцарски математици и биофизици от Технологичния институт в Цюрих. Институтът в Цюрих e eдин от най-престижните научни центрове в света, алма матер на самия Алберт Айнщайн.
Макар и нелетална сама по себе си, остеопорозата е рисков фактор за летална или инвалидизираща тромбоза в дълбоките вени на долните крайници, която може да се развие след счупване на бедрената кост. Освен това, счупвания на гръбначния стълб, бедрото или китката могат да доведат до непосредствена инвалидизация и силно да понижат качеството на живот.
Остеопорозата се класифицира като първична - тип I и тип II, и вторична. Най-често срещан е тип I или постменопаузалната остеопороза, следвана от тип II, която може да се развие след 75-годишна възраст и при двата пола. По-рядко срещана е т. нар. глюкортикоид-индуцирана остеопороза, която се развива при продължително прилагане на кортикостероиди за лечение на някои автоимунни или онкологични заболявания. Тя може да се появи във всяка възраст, независимо от пола.