Мая Бежанска хич няма защо да се бои от броя на годините. Тя е благословена да бъде от хората, за които последното нещо е да си помислиш каква ли им е възрастта. Да не говорим, че е толкова фино изваяна, нежна, деликатна, крехка, младежка, отвътре и отвън, че винаги може да мине за тийнейджър, а със сигурност когато е с дъщеря си, ги взимат за сестри. Ако ще и на 1000 да стане, винаги ще побеждава момичешкото й излъчване. Актрисата закръгли житейското си число на 50 на 19 май. За уроците на живота дотук и любимите занимания, разказа тя пред Life, макар да бе на път - духна свещите на тортата в Барселона. 

Привет Мая! И честит рожден ден! Половин век звучи ли страшничко? А може би 50 - на попрището жизнено в средата, не чак толкова, все пак среда е ок.

-Ха-ха-ха, страшно е, ако нищо не си случил, иначе си е цяло щастие, че си живял смислено половин век. Боже как звучи!

Като се обърна назад и осмисля пътя, който съм изминала, съм благодарна за всяка среща, за всяко приятелство, за всяко пътуване към себе си!

Имало ли е нещо необикновено в този ден, когато сте се появила?

Било е красив пролетен ден, предполагам! Ха-ха-ха. Надявам се моите родители да са намерили радост в този ден, че са дарили живот на още едно човече, което да поеме по пътя на живота. Благодарна съм им, за всеки миг, за свободата, която ми дадоха. За отговорността и състрадателността, в която ме възпитаха.

На кого сте кръстена?

-Ха-ха-ха! На себе си! Майка ми е искала Албена, татко ми Катя, и баба ми, която е моя кръстница си е казала последната дума- "Нека бъде Мая". Като богинята майка, Умай! Не точно това си е казала сигурно, но ми харесва! (смее се)

Снимка: Личен архив

Какво хлапе бяхте?

Любопитно, влюбено в света, който сама си откривах. Живеех диво и свободно сред природата!

Кои бяха първите признаци, че ще сте актриса?

В 3-ти клас попаднах в школата на Светла Кунчева. Когато се срещнеш с такъв човек като нея, няма начин да не я последваш. Различен, ексцентричен, влюбен в изкуството. Благодаря й от сърце, че ме зарази с тази магия - театър!

Ако погледнем на белите маратонки и изтърканите джинси като на метафори - какво се случи с тях през годините, до тук?

Те са ми едно прекрасно приятелство, което до ден днешен обгрижвам с голяма любов! Благодаря ти Стефан Вълдобрев, че продължаваш да си част от живота ми! Обичам те! Ако напиша книга, тази глава ще започне така: Преди и след "Белите маратонки". Ха-ха-ха! Те ми дадоха много вяра в себе си, сложиха ми криле!

Разкажете за ролитe, които са ви най на сърце, какво означава всяка тя за вас, като рожба, която сте отгледала?

Не мога да отделя нито една, която да е по на сърце от друга. То е да кажеш кое дете ти е по -скъпо. Във всичките съм изляла цялата си любов. Сега мисля за тези които ми предстоят. В момент се вълнувам от срещата ми с Елин Рахнев, с който съзидаваме нашия спектакъл. За първи път имам това усещане за крехкост, такава каквато е любовта! Много важна среща за мен, в точното време! Благодаря му, че ме приема такава каквато съм и ме кара да се чувствам, нежна и крехка. Много внимателна съм в тази наша среща, изпълнена с много обич!

С любимите кукли

Снимка: Личен архив

Сещате ли се за неочаквани случки от сцена, пред камера?

Научих се да нямам очаквания, особено на сцената. Това ме държи жива! Последно в представлението "Веселата карета" на Елин Рахнев, в което съм поканена от Хасковския театър, токчето на обувката ми се заби в един процеп на сцената и там си и остана! Цялото представление изкарах без него, както се казва на куц крак. Ами много приятно камъче в обувката, без да съм го мислила си сложих! (смее се). Обичам изненадите, жив се чувстваш и наистина си даваш сметка, че театъра е тук и само сега, в тези 2 часа, никога вчера, никога утре!

А за незабравими творчески срещи?

Тук я закъсахме! Всяка ми е незабравима, дори и да не носи само любов! Даже тези са ми любими, къдрят гънките на мозъка ми, колкото ги има! Ха-ха-ха!

От последните ще споделя: Татяна Лолова, Филип Аврамов, Елин Рахнев, Фънки...ох, наистина са много! Обичам си всяка среща с колега, приятел, неприятел! (смее се).

С Татяна Лолова, Филип Аврамов и Велизар Величков в "Домашен арест" по bTV

Снимка: Личен архив

Разкажете всичко за тези летни лагери "Зелена класна стая" - как дойде идеята, колко проведохте досега, как минават там дните, колко деца участват и какво коментират и те, и родителите за тази инициатива.

Това си е за отделно интервю. Отдавна се срещам с деца и особено безценни са ми срещите с деца в неравностойно положение. Този лагер се появи като продължение на един голям проект, в който имах честта да бъда поканена "Лятна театрална академия, за деца в риск" на фондация "Ден Гри", чийто вдъхновител е режисьорката Елена Панайотова. След повече от 10 години, проекта приключи и в мен остана една празнина, буквално не знаех какво да правя лятото.

Тогава поканих Роси Казакова, с която се запознах в Широка лъка и Робърт Мелев, с когото живота ни срещна по други пътеки и който също работеше с деца, да продължим работата си с деца, на мое любимо място, Юндола. Така 8 години сме заедно, там горе сред природата и най-хубавото е, че привлякохме към нас и много приятели, познати, които се влюбиха в мястото и децата. Няма случайни неща, важно е да ги пожелаеш!

Снимка: Личен архив

Лагерите са ни през юли и август, като всеки има своя тема. Важното за нас е не само срещата на децата с нас тримата, но и с интересни хора от различни свери на изкуството, науката, занаятите и прочее. Това, на което ме научиха тези лагери, мисля че и Роси, и Робърт, е, че всички деца са наши и ние сме отговорни за тях. Искам да изразя цялата си благодарност към родителите, за доверието което ни гласуват, да ни поверят най-безценното си - децата си.

Другата част от мисията ни, е да продължим срещите си с децата в неравностойно положение. Тук ще благодаря на Национален Фонд Култура, за подкрепата, защото с тяхна помощ вече реализираме втори проект и се надявам на още съвместна работа.

Мисля, че проектът "Лагер Юндола" е успешен, щом вече 8 години деца се връщат на това място, за да се срещнат отново. Те не спират своята връзка помежду си през цялата година и с нетърпение си очакват срещата, там горе сред природата. Там децата са посрещани с много любов и от цялата общност!

Как поддържате душа и тяло?

С тези срещи, за които си говорихме! С чистата детска любов!

Вашата дъщеря вече е пораснало момиче, но кои бяха лесните и трудните моменти в съвместното съжителство? Разкажете за нея с какво се занимава, как гледа на актьорската професия.

Много пъти, във времето, съм се спирала, за да погледна навътре в себе си и се опитвам да изкоренявам всички плевели, които съм откривала, защото те ни подхранват заблудите. Този път се обърнах, за да видя майката, родителя в себе си, и почувствах много любов примесена с тъга! Длъжник съм на Аглая и съм готова, за нашата нова среща и знам, че тази тъга ще я изкореним заедно. Обичам я безкрайно много! Тя е една прекрасна млада дама, мъдра и смирена! Дължа й го!

На актьорската професия, може би гледа, като на една често отсъстваща майка, ха-ха-ха! Тя гледа с респект на изкуството, обича го и е чест негов зрител. Почти всяка седмица, с приятели е на театър, гледала е всяко мое представление, как да не съм щастлива!

Като Сиси и Коцето от "Домашен арест"

Снимка: Личен архив

Не мислите ли, че децата са най-точния барометър, и ако ги слушаме за почти всичко, което за някои може да звучи скандално, всъщност е най-разумното нещо, което можем да направим? Имате ли такива примери?

Децата винаги са ме държали нащрек, да търся истината. Те са най-истинските ни учители. Чуваме ли ги, доверим ли им се, ще си спестим много грешки.

Къде и как ще празнувате юбилея?

Пътешественик съм аз! Любопитно ми е всяко кътче, от тази красива планета Земя, така че - на път. Подарихме си с Аглая, пътуване до Барселона. Никога не съм била в Испания, но знаех, че ще се влюбя в нея със сърцето си. Пожелавам си да се връщам много пъти тук!

Обичате да пътешествате, кои места с какво най-много са ви впечатлили?

Аз съм като децата, всичко ме впечатлява. Първите ми пътувания с Дони на Изток, наистина ме промениха. Там се срещнах с хора, които се радват на малките неща! По-свободно се живее така, познавайки 2 и 200.

Какво разбрахте за живота дотук и на кои въпроси още нямате отговор?

Разбрах, че нищо не знам и че имам толкова много да уча! Разбрах, че на всеки въпрос има отговор, важно е да имаш смелостта да го зададеш, а да не се криеш като щраус в перата си.

В "Бурята"

Снимка: Личен архив

Вие, хората на изкуството сте свръх чувствителни и това е напълно нормално и вероятно искате повече да ви разбират и повече хора да се увличат в ценностите, които изкуството умее да посажда, но в какво време живеем, какво най изпъква като неотложност да свършим всички, като човеци?

Мисля, че в тези времена, най-неотложно е да се обърнем към себе си. Да се огледаме в хората около нас, да не живеем като единаци, осмислящи единствено и само собственото си щастие. Отдавна разбрах, че щастието на приятелите ми, ме кара да се чувствам и аз по-щастлива. Другото, което си мислех, в тези дни на "промяната" е, че ние, хората на изкуството, трябва да заявим позицията си, да тропнем с крак, както казва в пиесата си "Веселата карета", Елин Рахнев. Не бива да се поражда и капчица съмнение в управляващите ни, за смисъла на изкуството в живота на хората и е време заедно да поемем отговорността, за спасяването на душите ни! Мисля, че най-полезен за обществото, за неговото развитие е свободният човек, а това е човекът със свободна душа, която търси истината!