Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията й с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън" , в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях.

Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм.

Когато е открито Рогозенското съкровище, в което има каничка, върху стените на която е изобразена битка между Херакъл и амазонка, се разбра, че жената-воин обитава също митологията и иконографията на древните траки.

Книгата обхваща и образите на менади, сирени, Скила и Сфинга, Харпалике, Прокна и Филомена, които още през древността били отъждествявани с амазонките. Всички те са девици, т.е. неопитомени от социалната институция на брака жени, покровителствани от Артемида.