Учените са убедени, че по-нататък това ще им помага при усвояването на знания през целия им живот.

Разбира се, когато родителят говори с писклив глас или пее, той привлича вниманието на бебето.

"От значение е речникът не само да е богат, но и качествен", обяснява Ерика Хоф, психолог от университета Флорида Атлантик на годишната конференция на Американското дружество за напредък в науката в Чикаго. "Родителите трябва да говорят на детето сложно и с много думи", прибавя тя.

Нещо повече, това дали на бебетата е било говорено, впоследствие се отразява на резултатите им в училище - децата от среди, където говоренето е било занемарено, са по-слаби ученици.

Според Кимбърли Нобъл, невролог и педиатър в Колумбийския университет в Ню Йорк, различията са видими и в мозъчните структури на децата.

Тя и колегите й сравнили мозъци на деца от бедни семейства с тези на деца от семейства на висшисти и водещи по-охолен живот. Установено било неравенство между когнитивните системи, направляващи общителността и паметта, но най-фрапиращи се оказали разликите, засягащи частта от мозъка, която определя развитието на говора.

В хода на конференцията Ан Ферналд, психолог от Университета Станфорд, представи резултатите от изследване, проведено в група испаноговорящи деца от бедни семейства. Заключенията от него сочат, че децата почти нямат полза от периферните разговори между техните родители. Според нея те действително научават нещо само когато се разговаря директно с тях.