"През лятото преобладават няколко групи заболявания. Най-честите инфекциозни заболявания през летните месеци са острите диарийни заболявания и тези, които се предават от ухапвания от кърлежи", каза за БТА проф. д-р Майда Тихолова.

Според нея, стомашно-чревните инфекции се дължат през лятото на различни бактериални микроорганизми, като за България са много характерни салмонелите, шигелите, някои видове ешерихия коли, както и вирусните причинители - норовируси, ротавируси и ентеровируси.

Ентеровирусите поразяват най-често деца в предучилищна и ранна училищна възраст, като симптомите са повишаване на температурата, стомашно-чревно разстройство, повръщане и гърлобол, каза националният консултант по инфекциозни болести. Това са заболявания, за които е характерно двуфазовото протичане - преминава в рамките на един-два дни, настъпва кратка ремисия, след което следва нова вълна под формата на ангина, конюнктивит или кожни обриви. В около 10 процента ентеровирусите могат да засегнат нервната система, като могат да протекат под формата на сериозни менингити, менингоенцефалити, енцефалити, миелити и други синдроми, свързани с много тежки нарушения от страна на централната нервна система, предупреждава проф. Майда Тихолова. Основният механизъм за заразяване по отношение на диарийните заболявания и ентеровирусните е фекално-орален.

Превенцията е безупречна лична хигиена, често миене на ръце, консумиране на храна и вода със сигурен произход.

Проф. Тихолова апелира при ухапване от кърлеж задължително да се потърси лекарска помощ. След отстраняването на кърлежа, около седмица до десет дни е добре да се следи за симптоми като повишаване на температурата, общо неразположение, главоболие, гадене, повръщане. Тестовете, които могат да покажат дали е налице заразяване, се позитивират обикновено в края на втората или третата седмица след ухапването. Според проф. д-р Тихолова няма еднозначен отговор по отношение на това дали е необходим приемът на антибиотик след ухапване от кърлеж и това е по лекарска преценка.

Така наречената болест на хладилника или йерсиниозата се причинява от бактерия йерсиния ентероколитика, която има свойството да се размножава на много ниски температури, каза за БТА проф. Тихолова. Заразяването става, когато човек консумира месо или мляко, заразени с бактерията, като най-честата клинична форма е остър гастроентерит или мазеденит при децата, добави тя.

Пътуващите до екзотични дестинации е необходимо да се информират за това какви предварителни имунизации са необходими. Информация за това може да се намери на страницата на СЗО. Във ваксиналния кабинет на Националния център по заразни и паразитни болести се получава актуална информация в кои страни какъв е рискът от конкретни заболявания, каза проф. д-р Тихолова и алармира, че за да може да покажат своя предпазен ефект, ваксините трябва да бъдат направени две до три седмици преди пътуване.