Два пъти в месеца има занимания по танци, наречени "Всички сме луди по тангото", пише АФП.
Учителката Лаура Сегаде обяснява, че тангото превръща пациентите с психични заболявания от пасивно приемащи в "предаватели".
"Опитваме се да накараме всеки да се чувства като човешко същество и да се възприема по този начин. Той идва на занимания като пациент, а си тръгва като ученик, с усмивка", изтъква Сегаде.
"Борда" е най-голямата държавна мъжка психиатрична болница, пише БГНЕС. Партньорките на танцуващите мъже са доброволки, които не са пациентки. Психиатърът от болницата Гийермо Ониг казва, че тангото тренира телесната кондиция и стимулира желанието за творчество при психично болните пациенти.
"Струва ми се, че днес танцувах по-добре. Чувствам се по-отпуснат", казва Максимилиано, който е приходящ пациент и идва за заниманията, в които се включват още 12 души.
Максимилиано споделя, че му харесват и текстовете на мелодиите, защото са носталгични и меланхолични.
Организатор на заниманията по танго е психоложката Силвана Пери, която обикаля болничните коридори преди началото на часа, за да насърчава болните да не пропускат музикалната терапия. Мнозина обаче се опъват. Въпреки всичко Пери не се предава и е убедена, че тангото разбива рутината в болницата.
Идеята е да се проникне отвъд постоянната тревожност на пациенти със шизофрения, а свързаното с танца и музиката вълнение да ги накара да се социализират. Пери успява да доведе в стола на болницата танцьорите за деня, а доброволките, които ще им партнират, вече ги чакат.
Учителят по танго Роке Сийес подчертава, че пациентите не просто изпълняват движенията, както са им показали, а имат желание да ги научат и да ги усъвършенстват.
"Дават всичко от себе си да изпълнят нещо, което само преди минути им е изглеждало невъзможно", казва Сийес.
Накрая на заниманието всички пеят в хор песни в ритъма на танго.
"Светът е голяма каша и винаги ще бъде такъв" се пее в една от популярните песни. За последната обща песен често се включват и пациенти, които не са имали смелост да танцуват.
Учителката Лаура Сегаде обяснява, че тангото превръща пациентите с психични заболявания от пасивно приемащи в "предаватели".
"Опитваме се да накараме всеки да се чувства като човешко същество и да се възприема по този начин. Той идва на занимания като пациент, а си тръгва като ученик, с усмивка", изтъква Сегаде.
"Борда" е най-голямата държавна мъжка психиатрична болница, пише БГНЕС. Партньорките на танцуващите мъже са доброволки, които не са пациентки. Психиатърът от болницата Гийермо Ониг казва, че тангото тренира телесната кондиция и стимулира желанието за творчество при психично болните пациенти.
"Струва ми се, че днес танцувах по-добре. Чувствам се по-отпуснат", казва Максимилиано, който е приходящ пациент и идва за заниманията, в които се включват още 12 души.
Максимилиано споделя, че му харесват и текстовете на мелодиите, защото са носталгични и меланхолични.
Организатор на заниманията по танго е психоложката Силвана Пери, която обикаля болничните коридори преди началото на часа, за да насърчава болните да не пропускат музикалната терапия. Мнозина обаче се опъват. Въпреки всичко Пери не се предава и е убедена, че тангото разбива рутината в болницата.
Идеята е да се проникне отвъд постоянната тревожност на пациенти със шизофрения, а свързаното с танца и музиката вълнение да ги накара да се социализират. Пери успява да доведе в стола на болницата танцьорите за деня, а доброволките, които ще им партнират, вече ги чакат.
Учителят по танго Роке Сийес подчертава, че пациентите не просто изпълняват движенията, както са им показали, а имат желание да ги научат и да ги усъвършенстват.
"Дават всичко от себе си да изпълнят нещо, което само преди минути им е изглеждало невъзможно", казва Сийес.
Накрая на заниманието всички пеят в хор песни в ритъма на танго.
"Светът е голяма каша и винаги ще бъде такъв" се пее в една от популярните песни. За последната обща песен често се включват и пациенти, които не са имали смелост да танцуват.