Потенциалът е опасна дума. Когато някой ви каже, че вашето дете има „истински потенциал”, навярно ви става приятно. Постиженията в училище обаче не са достатъчни, за да научим детето да живее пълноценно. Много деца срещат различни трудности, водени от чувство за перфекционизъм, от страх от усилие, от приемането на успеха за нещо постоянно и евентуално последвал провал, от „зазубрянето” на справочна информация, борят се за постигане на равенство, или просто не се чувстват щастливи от успехите си.

Книгата "Мъдро родителство за умни деца" от Ейлин Кенеди-Муър и Марк Лоуентал е наръчник, който обяснява и търси причините за тези вътрешни борби на детето и предлага на родителите стратегии как то да се справи с чувствата си.

Натиск над родителите

Приятели, съседи и цялата индустрия „за усъвършенстване“ на децата се надпреварват да ни казват какво точно трябва да правим, за да им помогнем да реализират потенциала си. Те настояват да пускаме Моцарт на бебето още преди да се роди, да пращаме прохождащите деца на фитнес и уроци по чужд език.

Всички знаем, че претоварените деца (т.е. тези, които се занимават с повече неща, отколкото нашите!) имат доста проблеми, но натискът и съревнованието продължават и нищо не се променя.

Твърде често виждаме много умни деца, които:
• се предават при първия признак за трудност;
• изпадат в отчаяние заради незначителни грешки;
• изглеждат немотивирани и полагат минимални усилия;
• намират за непоносимо да работят със съучениците си;
• влизат в ненужни борби за надмощие с по-възрастните;
• чувстват се самотни и изолирани от връстниците си.

Живеем в нарцистична епоха, която изисква да впечатляваш и да търсиш адмирации. За съжаление умните деца често пъти са тъкмо тези, които биват най-много наранявани от фокусирането върху крайностите.

Истинската опасност, с която се сблъскват по-умните деца, е, че могат да започнат да се отъждествяват единствено със своите постижения, да си казват: „Аз съм умен, но това е всичко, което съм.“ Това ги прави уязвими. Ако не се справят перфектно, ако някой друг е „по-умен“, ако се наложи да се помъчат, за да научат нещо, или ако се натъкнат на пречка, те се чувстват неспособни и дори негодни. Съвсем незначителна критика може да ги нарани или вбеси. Дори победите им могат да им се сторят празни, тъй като адмирацията е студен заместител на близостта.

За да не се стигне дотук, трябва да се помогне на децата да си изградят широко самоопределение за себе си, което да обхваща не само способностите им, но и човешката им същност.

Но това в никакъв случай не означава да се примиряваме с посредственост или да създаваме „супердеца“ – означава да им помогнем да изградят основата, която им трябва, за да открият какво най-много ги влече, да си създадат приятели, да проявяват постоянство в усилията си и да бъдат истински щастливи в живота.

7 предизвикателства:

1. Укротяване на перфекционизма
2. Установяване на връзка
3. Овладяване на чувствителността
4. Отношение към сътрудничеството и съревнованието
5. Отношение към авторитетите
6. Развиване на мотивация
7. Откриване на радост

Компоненти на мъдрото родителство:

1. Умение да виждаме света през погледа на нашите деца.
2. Увереност при поставяне на разумни граници.
3. Задължение да общуваме по-често с децата си.
4. Вяра в способността на нашите деца да се развиват и учат.