По време на изследването 294 души всяка година са отговаряли на въпросите на тестове, които са позволили да се оценят състоянието на паметта и познавателните им способности.

Тестовете са били правени приблизително 6 години преди смъртта на всеки от участниците, средната възраст на които е била 89 години. Доброволците също така са отговаряли на въпроси за това в какъв период от живота си са чели активно книги, писали са и са участвали в други занимания, които са полезни за ума.

След смъртта на участниците е била извършена аутопсия, за да бъдат установени физическите признаци на деменцията. Учените са установили, че при хората, които са чели и писали много като деца, в зряла и в напреднала възраст, намаляването на мисловната активност е било с 15 % по-малко, отколкото при останалите, които рядко са правили "упражнения за ума".

При хората, които активно са чели и писали през късните години от живота си, угасването на менталните способности се е забавяло с 32 % в сравнение с останалите, които са натоварвали средно мозъка си.

В същото време при участниците в изследването, които крайно рядко са чели и писали в преклонна възраст, намаляването на мисловните функции се е ускорявало средно с 48 процента в сравнение с тези, които са натоварвали в средна степен мозъка си.

Изследването е публикувано в сп. Neurology на Американската академия по неврология, допълват от БТА.