До това откритие на швейцарския философ Авентариус от 19в. достигат сега някои психолози, пише New York Times, цитиран от Actualno.com.

Терминът „носталгия” е въведен от швейцарския лекар Йханес Хофер през 1688 г., който смятал, че именно на тъгата по родината се дължат физическите и психическите разстройства на войниците. Първоначално тя е смятана за болест, впоследствие – за един от симптомите на депресията.

Психологът Константин Седикидис през 1999 година обърнал внимание, че понякога го обзема носталгия по родната Гърция, по университета на Северна Каролина, по старите приятели, студентските забави, аромата на есента в Чапъл Хил, но че това не е свързано с желанието да се върне на тези места. Освен това той не изпитвал никаква болка от тези спомени, тъкмо обратното – носталгията го изпълвала с усещане за непрекъснатост, цялост на живота, както и обещавал Авентариус. Седикидис обаче стигнал по-далеч - разработил анкета Southampton Nostalgia Scale, която позволява да се оцени степента на носталгията, а също създал списание Nostalgia.

Оказва се, че носталгията (разбира се общо, а не само тъгата по дома) не е болест и не е разстройство, а начин да се адаптираш към самотата, скуката, тревогата. Тя ни кара гостоприемно да се отнасяме към непознати и търпимо – към друговерци. Ако съпрузи имат общи спомени, при тях е по-силно чувството за близост един към друг, даващо им с нищо несравнимо щастие. В студа носталгията стопля хората в буквалния смисъл.

Но носталгията има и тъмна страна, въпреки че горчивият привкус на безвъзвратно загубеното също ни е от полза – животът изглежда изпълнен със смисъл, а смъртта не е така плашеща. Говорейки с тъга за миналото, хората сякаш се насищат с вдъхновение да живеят и по-оптимистично гледат към бъдещето.

Повечето хора изпитват носталгия поне веднъж седмично, а почти половината – три или четири пъти. Пристъпите често са провокирани от някой неприятен епизод или усещане за самота, но това са не просто спомени, а начин да се почувстваш по-добре и да угасиш неприятното усещане. „Обгръща ви чувство за общност с хората и вие се държите по-великодушно с околните” – отбелязва Седикидис.

Най-простият начин да се предизвика носталгия е музиката. Ед Вингерхутс от университета в Тилбург (Нидерландия) е открил, че от песните, предизвикващи определени чувства, на човек му става топло не само на душата, но и физически. А Синюе Чжоу от университета „Сун Ятсен” (КНР) и колегите й изяснили, че носталгията ни спохожда особено често в студени дни и в прохладни стаи (при 20°C) хората носталгират по-често, отколкото в топли.

Възможно е носталгията да е имала важно еволюционно значение дълго преди Одисей. Паметта се оказва важно средство за поддържане не само на психическия, но и на физическия комфорт. Вероятно древният човек, способен да носталгира, е можел да търси храна по-далече, размишлява Тим Уайлдшат.

През 70-80-те години на ХХ век изследователите смятали, че носталгията е признак за нарушение на целостта на човешкото „Аз” - усещането за загубеност във времето и пространството се свързвало с различни физически и психически проблеми. Съвременните изследвания очевидно говорят съвсем различно. Клей Рутлидж от университета в Северна Дакота и други психолози провели експерименти, в които на доброволци били пускани хитове от минали години и им давали да четат текстове на любими песни. Участниците признавали, че ги е обзел възторг и желание да живеят. „Миналите преживявания ни уверяват, че хората ни ценят, че животът е осмислен”, подчертава Рутлидж.