До този извод стигнал екипът на проф. Стивън Коул от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Хората, които постигат щастие, като помагат на другите, разполагат с по-ефективни имунни клетки. А тези, които постигат радостта егоистично, се оказват по-малко резистентни на вируси на генетично ниво.

Добрите самаряни се оказват с по-добри генни профили на имунните клетки. Те са притежатели на силни антитела и антивирусни гени. На противоположната страна са индивидите, изпитващи хедонистичното щастие, свързано изключително със собствената им персона. Те са фенове на консумацията и на самоугаждането. Но тези себични радости не се отразяват добре на генния им профил - те са по-податливи на инфекции и са със значително по-слаби антитела.

Проучването на проф. Коул продължило цяло десетилетие. Резултатите от него бяха публикувани в изданието "Proceedings of the Natioanl Academy of Science".

Екипът изследвал как човешкият геном реагира на страх, на стрес, на страдания и на други негативни емоции. Но фокусът на проучването бил съсредоточен върху положителните чувства и щастието и тяхното отражение спрямо 21 000 гени.