Стратегическото партньорство подпомага проекта на УНИЦЕФ за развиване на мрежа от Центрове за майчино и детско здраве, които да подкрепят семействата в грижата за малките им деца.

Моделът на Център за майчино и детско здраве е въведен от УНИЦЕФ първоначално в област Шумен. Целта на дългосрочното партньорство между Пощенска банка и Детския фонд на ООН е да се наберат средства за създаване на подобни центрове в областите Сливен и Монтана. Заедно с това усилията ще бъдат насочени в информиране на повече родители за ползите от ранното общуване и учене при децата, от изграждането на емоционална връзка между детето и родителите, както и в насърчаване на кърменето и пълноценното хранене. Крайната цел на съвместните усилия е да се осигури възможност изграденият модел да бъде приложен на национално ниво, за да се подкрепят всички родители на малки деца в България.

До момента чрез дарения през банкомат, на каса или приложение за онлайн банкиране на Пощенска банка са събрани общо 221 500 лева.

Благодарение на проекта 693 семейства на бременни жени и малки деца на възраст до 3 години, получават специална грижа и внимание. Неотлъчно до тях с помощ и съвети са патронажните сестри от Центъра за майчино и детско здраве в Шумен. Те осигуряват домашни посещения на семействата в удобно за тях време и им предоставят здравна информация, консултации за безопасна бременност, подготовка за раждане, помощ в първите грижи за детето.

Срещнахме се с Пенка, една от патронажните сестри в Шумен, за да ни разкаже от първо лице за неволите на семействата и подкрепата, която тя им оказва всеки ден. Тя вярва в максимата, че "добрият родител е щастливият родител" и я следва с много желание.

Какво те доведе в Центъра за майчино и детско здраве?

Медицинска сестра съм от 37 години. Работила съм в хирургично и ортопедично отделение, в Спешна помощ... Последно в белодробна болница, но след като я затвориха отидох на борсата за месец и половина. Следващата крачка трябваше да бъде онкологичният диспансер в Шумен, обадиха ми се оттам. Но реших да обърна монетата и да поискам нещо различно и положително за себе си. Била съм свидетел на болката и страданието достатъчно дълго време, затова избрах да се посветя на бъдещето – децата. Вече се говореше доста за проекта, подкрепен от УНИЦЕФ. Мога да кажа, че не аз съм търсила новото си призвание, по-скоро то ме намери, точно когато имах нужда от промяна. Обучението мина като миг. Нещата, които научих за бременността, кърменето, захранването, сензитивното родителство, ме запалиха още повече за идеята. Специалистите, които ни обучаваха, успяха да преобърнат представата ми за майчинството, намирайки естествения подход във всичко. 

Как беше в началото?

Като любов от пръв поглед: много вълнение, много адреналин и безсънни нощи. Преди тези, които се нуждаеха от мен, идваха в болницата, а сега обратно, аз ги търсех. Чувствах се така все едно нахлувам в забранена територия – връзката майка-дете е толкова лична. Бях си подготвила списък от въпроси, които да задавам при посещение. Помня първия си случай, във всяко изречение имах по едно „извинявам се”. Бях толкова притеснена, че за малко си сменихме ролите и жената започна да успокоява мен, вместо аз нея. После всичко си дойде на мястото и тя ми разказа за трудното си раждане, за лошото отношение на болничния персонал в родилния дом, имаше съмнения, че са объркали термина й. Опитах се да я успокоя като насоча цялото й внимание към детето. Докато си говорихме разбрах, че е започнала да го захранва. Обясних й, че до шест месеца детето има нужда предимно от майчиното мляко и че ранното захранване е стрес за тялото му. За съжаление у нас това е практика. Сокът от моркови се препоръчва още след 40-ия ден – после колики. Допускат се и други грешки като, например, първото захранване да е с плодово пюре. А според Световната здравна организация, зеленчуковото е по-благо за стомаха и по-хранително. Плодът може да замести цяло хранене, ако става въпрос за следобедна закуска. Постарах се да убедя майката в това и мисля, че успях да спечеля доверието й.

Спомняш ли се за друг случай с проблеми в захранването?          
         
Да. И то съвсем пресен. Младо семейство с дете на една година, което отказваше да яде всичко освен мляко и каши. Предложих на родителите да се хранят с него на масата, за да може да ги наблюдава, да го карат да посяга, към различни храни, които да им подава. Примерът е много важен. Постепенно детето започна да приема всичко. Няма проблем без решение, стига да се намери правилния психологически подход.

Кога ти е било най-тежко?

Има моменти, когато трудността ме сграбчва за гърлото. Преди време имах случай с психично болен баща, трудно контактна майка и три деца – голямото на три, средното на година, а най-малкото на два месеца. Условията в къщата не бяха добри, дори мога да кажа, че липсваше елементарна хигиена. Детето на година все още не можеше да ходи, не казваше дума, страхуваше се от непознати и през цялото време се опитваше да се скрие от нас, по-късно се установи, че има забавяне в развитието. А новороденото едно слабичко отпуснато, завито само с мръсно одеало. Попитах майката колко пъти го кърми на денонощие, тя ми отговори „два-три”. Обясних й, как и кога трябва да го храни, а междувременно предупредихме личния лекар за случая, алармирахме и Семейно-консултативния център, подкрепен от УНИЦЕФ, с когото работим в много тясна връзка… Тежко е да видиш родители, които не знаят как да се справят и да отглеждат децата си и са нямали никаква подкрепа. Сърцето ти се свива... Имах друг подобен случай, само че детето беше със синдром на Даун. Майката отхвърляше всичко, което й предлагах. На една от нашите супервизии (поглед отвън върху случая) разбрах, че в Нови пазар има център за рехабилитация на деца със синдром на Даун. След много неуспешни опити най-накрая убедих свекървата. Разбрахме се да подготвя документите, уредихме и транспорт, трудно, но се получи.   

Такива моменти имат ли силата да те откажат от работата ти в Центъра за майчино и детско здраве?

Казват, че оптимизмът е здравословен, затова никога не го губя, дори и нещата да изглеждат невъзможни. Когато случаят поеме в правилната посока идват облекчението и удовлетворението. Перфектният завършек е хепиендът. Съвсем скоро имах такъв с момиче на седемнайсет, бременно за втори път. Бяха му сложили диагноза кондиломи и искаха голяма сума за лечението. Другият вариант беше аборт. Успях да уредя втори преглед, на който диагнозата беше отхвърлена. Заради усмивката й, когато излезе от кабинета, си струваше цялото ходене по мъките.

Радвам се, че съм част от този проект на УНИЦЕФ. Центърът е като златна мина за бременните и майките в района. Когато аз родих домашните посещения бяха все още практика. Помня колко много разчитах на сестрата. Тя идваше един път в седмицата. Чаках я с нетърпение. После всичко замря. Това е крайно необходима подкрепа и за майките, и за децата. Консултациите в поликлиниките са много добри, но не са достатъчни. Би било чудесно да има такива центрове в цялата страна.

Усещаш ли как те промени тази работа?

Да, първо я усети моето семейство. Мъжът ми и синът ми казаха, че съм станала по-ведра, по-жизнена, а снаха ми попива всичко, което й „донеса” вкъщи като знания. Най-облагодетелствани, разбира се, са внуците. Що се отнася до мен, доволна съм, че предприех тази крачка. Центърът е уютно място - по моя идея го боядисахме в бяло и синьо (цветовете на УНИЦЕФ). Чувствам се заредена и пълноценна. Научих се на търпение, както и да обръщам внимание на детайла. Събуждам се с усмивка и през целия ден правя всичко възможно тази усмивка да я има на лицето ми и когато заспивам. Засега се справям успешно.