"Когато децата имат желание да скочат с бънджи, на всички родители препоръчвам да не ги спират. Да проучат в кой клуб да ги заведат, да отидат, да видят за какво става въпрос и да го направят".

Това е подходът на инструктора по алпинизъм Велислав Малджиев, който преди 10 години създава свой клуб за екстремни спортове, и днес предлага почти цялата гама от тези занимания. Освен скачане с бънджи, неговият екип организира плаване с каяци, рафтинг, полет с парапланер, скокове с парашут. Извън екстремното, хората могат да разпуснат с народни танци в неговия клуб.

А какво ни провокира да го потърсим? За да разберем доколко миналогодишното затваряне на хората вкъщи ги е накарало да опитат нови за тях неща и да се оттърсят от стреса чрез нестандартни преживявания.

Снимка: Личен архив

Оказва се, че сезонът, започнал през юни и завършил през октомври, е добър за бизнеса на Велислав Малджиев и на всички, които разчитат на българските туристи, вместо на чуждите.

"Всички места бяха запълнени, за различните занимания, които организираме", споделя 48-годишният инструктор.

Скоковете с бънджи се случват при пещерата Проходна край Луковит, на моста Витиня, на Дунав мост 2, както и Стамболовия мост във Велико Търново.

Другото търсено от хората приключение е плаването с каяци - на язовирите Пчелина, Огняново, Тополница, Сопот, както и по реките Искър и Дунав.

Снимка: AX Sport

Най-съществената промяна в това първо лято, преминало в условията на пандемия - много родители започват да водят децата си да скачат с бънджи.

"Колкото и странно да звучи за някои, много деца скачат с бънджи, при това малките, от 6 до 14 години. Тези, които нямат нужните килограми, за да скочат сами, го правят в тандем с родителите си. Тенденцията - все повече деца се отдават на екстремните спортове", разказва Велислав Малджиев.

И припомня, че по статистика най-безопасните екстремни спортове са именно скачането с бънджи и парашутизмът - около 6 пъти по-безопасни от карането на кола.

А най-малкият бънджи скачач в историята на този клуб е на 3 години.

"Той скочи с баща си, пред очите на майка си, и беше много доволен. Като го качихме горе след скока, детето каза: "Искам пак!"

"Не го хвърлих, нямаше да издържа втори скок на това дете", усмихва се инструкторът, и добавя, че след няколко месеца детето пак е скочило.

Велислав Малджиев вижда градивната страна на споделянето на екстремно преживяване между родители и деца.

"За мен детето да направи нещо екстремно, заедно с родителя си, психологически е много по-издигащо, много по-свързващо, отколкото да му се караш".

Иначе редовни клиенти остават хората на възраст от 20 до 35-40 години. Минималните килограми, които се изискват за самостоятелно скачане, са 40 кг.

"Макар че, ако знам предварително, че човекът е под тези килограми, мога да му осигуря прокъсан ластик, по-стар, за по-меко скачане", казва инструкторът, без да се шегува.

"Проблемът при хората с по-малко килограми е, че ластикът не може да се разтегне добре и спират по-рязко, усещат го по-твърдо. Затова е нужен по-стар ластик".

Въпреки нестабилното време и закъсняващата пролет, новият сезон на екстремните занимвания е открит на 3 март. Според Велислав Малджиев по-активно хората ще започнат да търсят такива преживявания през май.

А като ново за тази година се очертава плаването с каяци в язовир Огоста край Монтана, с нощувка на палатки.