1. Достатъчно сън

Мащабно проучване на професионалните дружества по съня в САЩ, проведено през 2010 г. категорично показва, че децата до 5-годишна възраст, които спят по 11 часа през нощта имат по-добра концентрация на вниманието и способности да опознават околния свят. Регулирането на времето за сън в определи часове от – до според експертите има положително въздействие за развитието на вродената им интелигентност. И обратното, дефицитът на сън рефлектира на развитието и разгръщането на мозъчните структури.

Сънят е от критична необходимост за децата, тъй като по време на продължителната почивка през нощта мозъкът се справя със спомените от деня, които по някакъв начин са засегнали душевния покой на детето. По този начин то изгражда устойчивост срещу несгодите, с които се сблъсква.

2. Движение

Физическата активност всъщност дава заряда, който захранва мозъка. Функционирането му като цяло е силно зависимо от движението на тялото – така се поддържа кръвообращението, подобрява се кръвооросяването и метаболизмът като цяло, активизира се синтезът на важни вещества в мозъка, което се отразява благоприятно на неговото здраве и всичките му функции като памет, мислене, логически разсъждения.

Нещо повече, физическите упражнения предизвикват синтеза на специален белтък, пишат от puls.bg. Той стимулира растежа на мозъчните клетки и връзката между тях, както и комуникацията в мозъчните структури, което и поставя първичната матрица на обучителния процес и познанието.

3. Полезни храни

При консумацията на технологично преработени храни в ранна детска възраст се отбелязва по-нисък коефициент на интелигентност. Богатите на витамини и други полезни вещества пресни и сурови храни подсигуряват гъвкавостта на мозъчните процеси.

Децата, които се хранят с готови храни на 3-годишна възраст показват по-слаб интелект след 5 години, категорични са експертите.
 

4. Гушкане

Не само присъствието на майката, но и топлото й отношение, грижи и внимание към детето в първите му години, залага по-добра мозъчна функция. Очевидно не случайно по-нежните и любвеобилни майки могат да се похвалят с отличници.
При прегръщането и ласките се отделя хормонът окситоцин, който има широк диапазон от въздействия върху организма, включително и да подпомага научаването. Той също така има директен ефект върху тези области на мозъка, които са отговорни за формирането на емоциите и взимането на решенията, а те несъмнено са съществена част от интелекта.
 
5. Механичното писане

В ерата на информационните технологии сме, но това не означава, че следва да се пропусне ниво в обучителния процес на децата. Механичното изписване на букви, думи и изречения е от значение за развитието на мозъка, интелекта и познавателните способности на детето. Писането на ръка помага да се развие фината моторика, важна за овладяване на речта и генерирането на идеи.

6. Оставете ги да играят малко компютърни игри

Компютърът е вреден за децата. Всъщност, не той, нито софтуерните продукти, интернет или игрите. Вредно е прекаляването с тях и прекарването на повече от полезното време пред монитора. От 20 до 40 минути е продължителността, която може да се позволи на децата за този вид забавление.

Не бива да се пренебрегва и положителният ефект на игрите – те са добро упражение за ума. Подпомагат стратегическото мислене и уменията за планиране, което и създава усещане за сигурност и кураж на децата. След време този вид упражнения, несъмнено се отразяват на развитието на мозъка. Естествено, необходимо е, освен да се лимитира времето и да се подбират игрите. Екшън сюжетите не са добрият вариант.

Компютърните игри подобряват значително координацията очи - ръце, ускоряват процеса на мислене и съответно проумяване на дадена информация.

7. Занимавайте се с децата

Мозъкът се развива по-обхватно, цялостно, завършено, когато в детска възраст се радваме на пълноценно внимание от страна на родителите.

8. Приказка за лека нощ...

Четенето осигурява богатство на речника, опознаване на околната среда, подсигурява речта и влияе на абстрактното и причинно-следствено мислене. В ранна детска и предучилищна възраст четенето на приказки се извършва от родителя.

Десет минути на вечер, а толкова много ползи! Плюс близостта с един от най-любимите близки хора, а тя допринася не само за психо-емоционалното здраве на личността, но и за изграждането на неврални връзки. Не ви ли е правило впечатление, че мисленето на социално необвързаните личности, тези, които не поддържат връзки с приятели, родители и пр., е някак „окастрено“?