Твърдението е особено валидно за представителките на нежния пол. Проблемът идва не от разделението на труда, а по-скоро от липсата на равенство при разпределението на задачите в семейството.

Заключението се извежда от екип шведски изследователи от университета Умео и се базира на наблюдението на 723 семейни двойки в периода 1981 – 2007 г.  Взети са предвид образование, професия, служебна ангажираност, здраве и социално-икономически условия.

Докато при двамата в млада възраст на около 21 години нивото на дистрес заради домашната работа е еднакво, на възраст 42 при жените то скача драстично, а при мъжете си остава същото, са изводите от анализа на данните. При дистрес се наблюдават висока степен на тревожност, проблеми с концентрацията, безпокойство, неоснователна притеснителност.

Източник на стрес за жените не са толкова домашните задължения, колкото несправедливото им разпределяне между партньорите в семейството. Жените не се плашат от безбройните ангажименти, които трябва да поемат, тях ги обижда и обезкуражава липсата на морална и емоционална подкрепа от страна на съпруга при отхвърлянето им.

За мъжете справедливото разпределение на задачите у дома е в много по-ниска степен причина, която може да разстрои връзката им. Но тях определено повече ги стресира, ако партньорката им стои по-високо в социално-икономическата стълбица – има по-добра професия, кариерно развитие и печели повече... Причината за разклащането устоите на връзката от тяхна страна е заради липсата на условия за изпитване на респект към тях.

За психолозите подобни изводи не са изненадващи. Те съветват двойките да споделят и обсъждат един с друг причините, които ги разстройстват у дома, за да избегнат ненужно влошаване на отношенията си. Успехът на една двойка се корени в усещането за лично щастие на партньорите по отделно. Ако нечие е накърнено, то и разбирателството между двамата е разклатено. Ето защо е важно при съвместния живот да има съвпадение и съгласие на представите за семейство, роля на партньорите, поделяне на ангажименти и пр. Налага се и известна гъвкавост от страна на двамата при промени в статуса, например раждането на деца.

Всъщност, за да е щастливо едно семейство, в него трябва да се наблюдава успешен модел на екипна работа. Да се разпределят справедливо ангажиментите в дома, взаимното уважение и придържане към ролеви модели в поведението, е най-добрият пример за изграждане и на правилни възприятия за социални отношения при децата.