След трагичната смърт на принцеса Грейс Кели, издъхнала вследствие на мозъчен кръвоизлив, ден след тежката автомобилна катастрофа на 13 септември 1982 година, най-голямата ѝ дъщеря Каролина, която днес посреща своя 65-и рожден ден, заема нейното място като първа дама на малкото княжество Монако. Тогава, по искане на баща си, тя започва да поема редица високопоставени роли, включително управлението на благотворителната фондацията на майка си, както и сътрудничеството ѝ с Червения кръст.

"След огромното злощастие, което ни сполетя, се случи истинско чудо", казва принц Рение III година по-късно. "Каролина не само влезе в обувките на съпругата ми, но и доказа, че притежава същия дух като нейния. Начинът, по който се справя с всички възложени ѝ от мен задачи, ми носи голямо удовлетворение", заявява по онова време с гордост баща ѝ.

Вижте снимки на Каролина >>

Това обаче съвсем не е учудващо, понеже в свое по-късно интервю наследницата му споделя, че от ранна възраст е била добре запозната с големите отговорности на семейството си, тежестта на част от които е знаела, че някой ден ще се прехвърли върху нейните плещи. Спомняйки си за детството, тя обяснява, че е била отгледана и възпитана с чувство за дълг, покорство и... вина. Това се дължало на факта, че за да оправдае очакванията на фамилията към себе си, винаги е поставяла на преден план задължения си, вместо собствените си желания.

"Постоянно правех това, което трябваше, а не онова, което исках", разказва тя, обяснявайки, че впоследствие този начин я е научил да се справя с трудностите, поднесени ѝ от съдбата. А те не са никак малко.

Преди четири години, по случай 60-годишния юбилей на принц Албер, сестра му реши да събере всичките си ранни спомени за него и техните родители в книга, с която доказа, че животът на кралските особи съвсем не се доближава до този, който им приписват авторите на приказките. Емоционалните истории, събрани в изданието, позволиха на читателите да надзърнат отвъд блясъка на двореца, разкривайки им, че той не е нищо повече от една добре поддържана, лъскава заблуда, прикриваща огорчение и тъга. От написаното в страниците стана ясно, че семейството им далеч не е било идеално, макар по време на публичните прояви, на които е присъствало в миналото, да е изглеждало именно такова. Противно на сплотения вид, който петимата давали, всъщност децата на аристократа и кино актрисата изобщо не били близки с тях.

"В действителност ние почти не ги виждахме...", пише Каролина, уточнявайки, че с брат ѝ дори не са се хранили заедно с Рение и Грейс, поне докато не навършили 14 години, когато получили позволение да седят на една маса с тях.

Грейс Кели и Рение III с двете си деца - Каролина и Албер

Снимка: Getty Images

В откровената си изповед тя признава с тъга, че с брат ѝ са имали много по-силна връзка с гувернантката си Морийн, на чиито всеотдайни грижи били изцяло поверени. Определяйки я за най-значимия за тях човек, принцесата описва как двамата не искали да се разделят с нея, дори когато на жената ѝ се налагало да ползва полагащата ѝ се почивка. В тези случаи те я изпращали със сълзи на очи до вратата, умолявайки я да не тръгва, а отсъствието ѝ толкова ги натъжавало, че в крайна сметка майка им се принуждавала да ѝ се обади, молейки я да се върне по-рано от планираното.

Каролина и до днес се сеща с умиление за гостуванията си при своите баба и дядо по майчина линия - Джон и Маргарет, във Филаделфия, щата Пенсилвания, където е била няколко пъти. Най-дългото ѝ посещение от всички е през лятото на 1971 г., когато прекарва топлите месеци на лагер в Поконос. Там, заобиколена от свой връстници, се чувства като съвсем обикновена тийнейджърка, макар далеч да не е така, тъй като през целия ѝ престой за сигурността ѝ се грижат Тайните служби на Съединените щати, макар никой да не подозира за присъствието им, в това число дори и родителите ѝ.

През април 1972 г., малко преди смъртта си, Грейс Кели дава интервю пред списание "People", в което описва първородната си дъщеря като изключително внимателно, мило, будно и способно момиче, което е съпричастно към проблемите на света. В разговора тя споделя още, че наследницата ѝ е не само изрядна ученичка, но и добра спортистка, която обича да кара ски, да язди кон и да плува. Говорейки за нейните умения, носителката на "Оскар" казва, че наред с всичко останало, детето ѝ може да готви, шие и да свири на пиано.

Надарена с множество качества, неуморно развивани през годините, принцесата завършва средното си образование с отличие. След като изкарва един семестър в Института за политически изследвания в Париж, тя се прехвърля в университета Сорбона, където получава диплома по философия, като освен това специализира допълнително психология и биология.

Предвид нейния произход, наред с високото ѝ обществено положение, мнозина предполагат, че в личен план я очакват единствено щастие и благополучие, но истината е, че по житейския ѝ път се редят не по-малко препятствия от тези на всички останали хора. Погледнато отстрани, вероятно изглежда така, сякаш е притежавала всичко, за което може да мечтае, но по ирония на съдбата винаги ѝ е липсвало онова, за което е копняла най-силно - любов, без срок на годност, способна да придаде смисъл на дните ѝ до самия им край.

През годините името ѝ е било романтично обвързано с редица мъже, но винаги за кратко. Сред тях са по-малкият брат на херцогинята на Корнуол Камила Паркър - Марк Шанд, тенисистът Гилермо Вилас, някогашният партньор на югославската принцеса Елизабет - Себастиан Томас, синът на френският президент Валери д'Естен, заемал поста от 1974 г. до 1981 г. - Анри Жискар д'Естен, певецът Филип Лавил и др. Нито един от тези господа обаче не успява да я направи щастлива и не след дълго напуска живота ѝ.

На 28 юни 1978 г. официално казва "Да" на френския банкер Филип Жуно пред очите на шестстотин гости, сред които старите приятели на майка ѝ - Грегъри Пек и Франк Синатра, присъствали на пищната им сватба. Тогава мисли, че е срещнала човека, с когото ще прекара остатъка от дните си, но само две години по-късно двамата се развеждат. В интервю, състояло се след раздялата им, тя приписва грешната си преценка на младостта.


Принцеса Каролина и Филип Жуно

"Откакто бях малка, всички постоянно ми повтаряха, че трябва да се омъжа. Вероятно затова прибързах", казва тя. По същото време обаче източници на медията твърдят, че принцеса Грейс Кели още от самото начало не е одобрявала съюза им.

Скоро обаче Каролина се изправя пред още по-голяма трагедия, а именно загубата на своята майка. Въпреки това на 29 декември 1983 г., малко повече от година след смъртта ѝ, тя отново минава под венчилото, този път със спортиста Стефано Казираги - син на богат и влиятелен италиански индустриалец, когото среща в дискотека в Монте Карло.

"Радостта най-накрая се върна отново в семейството, което доскоро бе потънало в мъка", казва говорител на двореца след 15-минутната гражданска церемония, с която влюбените узаконяват връзката си.

Скромната сватба, състояла се в последния момент, която кралския двор обявява десет дни преди датата на провеждането ѝ, води със себе си редица спекулации, че принцесата е бременна. Твърденията обаче се оказват верни, тъй като шест месеца по-късно, на 8 юни 1984 г., се ражда сина им Андреа, който е кръстен на приятел на баща му, загинал при инцидент. През 1986 г. на бял свят се появява и сестра му Шарлот, носеща името на баба си по майчина линия, а година по-късно принцесата дава живот и на второто си момче Пиер. Щастието на семейството обаче не продължава много, защото Стефано претърпява инцидент с катамаран, вследствие на който умира едва на 30-годишна възраст. Младата му вдовица решава да се оттегли с децата си в Сен Реми дьо Прованс, "за да се отдалечи от клюките и шума на Монако", обяснява принц Албер. Там семейството живее спокойно във вила под наем в продължение на години, докато поредния спорен романс не поставя Каролина отново под светлините на прожекторите.


Принцеса Каролина и Стефано Казираги

Принц Ернст Аугуст от Хановер, пряк потомък на крал Джордж III, с когото се познават отдавна, е все още е женен, когато се появяват първите слухове за тайната им връзка. Мълвата за отношенията им се потвърждава през 1977 г., когато мултимилионерът слага край на брака си, продължил цели 16 години, за да се отдаде изцяло на романса си с дългогодишната си приятелка, до която през януари 1999 г. застава пред олтара. Двамата се вричат един на друг пет месеца преди дъщеря им Александра да проплаче за първи път.

Любопитен факт е, че търсейки приживе подходящ съпруг за Каролина, изборът на майка ѝ пада именно върху Ернст, който бил неин абсолютен фаворит. Говори се, че Грейс е смятала, че той е възможно най-правилният мъж за дъщеря ѝ. Само че с течение на времето аристократът доказва, че тя е била в грешка, демонстрирайки все по-нестабилно поведение, част от което са агресивните му изблици, с които привлича медийното внимание. Така например, още преди да се врече във вярност на монакската принцеса, той чупи носа на телевизионен оператор с чадъра си, а няколко години след това признава, че е нападнал собственик на дискотека в Кения. Спътницата му някак намира начин да понесе трудния му характер, но когато разбира за изневярата му, решава, че не може да понесе повече. Двамата се разделят през 2009 г., но все пак остават женени.


Принцеса Каролина и принц Ернст Аугуст

Въпреки интензивното медийно отразяване на живота ѝ - от смъртта на Грейс Кели през публичните лудории на мъжа ѝ, Каролайн се фокусира другаде, предимно върху задълженията си към Червения кръст и фондацията на майка си. Тя рядко е дава интервюта, предпочитайки да остави благотворителната ѝ работа да говори сама за себе си. През 2003 г. е избрана за посланик на добра воля на ООН, като признание за нейния "личен ангажимент към защитата на децата и семействата".