През декември меломаните и в София, и в Пловдив ще имат удоволствието да чуят на живо вечните песни на Dire Straits. На 2 декември домакин е зала 1 на НДК, а ден след това, на 3 декември, зала "Колодрум" в Пловдив.

Дългогодишният саксофонист на легендарната банда Крис Уайт, съвместно с музиканти от световна величина ще пресъздадат непреходния дух на богатото творчество на групата.

Ето какво каза той през Мартин Николов, журналист от БНР радио Варна:

Здравей, господин Уайт! В началото на декември с The Dire Straits Experience имате два концерта в България…

Ще има различни парчета от преди, ще има и песни, които винаги свирим. Просто не можем да минем без някои композиции. Така че ще има и стари, и по нови неща.

Кои песни предпочиш - тези, в които си участвал или и други?

Харесвам да свиря всякакви композиции на Dire Straits. Песни като "Brothers in Arms" и "Romeo and Juliet" са страхотни, с хубави хармонии. Обичам да ги изпълнявам на живо.

Смяташ ли, че публиката има твърде високи очаквания от вас?

Не, не мисля. Свирим винаги по най-добрия начин, всички сме опитни професионални музиканти. Като виждам реакциите на хората на живо и във "Фейсбук", разбирам, че те ни оценяват.

Тогава да обърна въпроса – а вие имате ли твърде високи очаквания към себе си?

Не е възможно да имаш твърде високи очаквания към себе си. Просто винаги даваме най-доброто, на което сме способни.

Кое е това нещо, което не много хора знаят за The Dire Straits Experience, а би искал то да е по-известно?

Ние поставяме много висока летва пред себе си, искаме да свирим на нивото на най-добрите ни години. Това е нашата мисия. Щастлив съм, че работя с музиканти, които са забележително добри. Понякога хората, които идват на концертите ни, не са много наясно какво ще видят и не знаят какво да очакват, но винаги остават доволни. Ние сме група, която си заслужава да се види.

На официалния ви сайт пише, че без Терънс Рийс нищо не би се получило. Какво имате предвид?

Много е трудно да откриеш някой, способен да свири и да пее като Марк Нопфлър. Терънс има глас, който звучи близо до Марк като вокалист, а и е феноменален китарист. Но най-важното е, че ние не се стремим да копираме едно към едно Dire Straits. Преди всичко ние сме си група със собствено звучене...

Какво мисли Марк за The Dire Straits Experience?

Когато решихме да направим групата, говорих с Марк. Имахме концерт в Лондон и аз му писах мейл какво точно мислим да правим. Той ни пожела късмет и това е.

Това ли е начинът, по който трябва да звучат песните на Dire Straits?

Има много хора по целия свят, които свирят музиката на Dire Straits. Ние сме решили да свирим така, както на нас ни харесва. И се справяме добре, съдейки по реакцията на хората.

Работил си с Мик Джагър, Пол Макартни и Роби Уилямс - изпълнил ли си мечтите си?

Работил съм освен това с Джо Кокър, а веднъж дори и с Рей Чарлз. Изпълнил съм мечтите си и съм щастлив, че все още свиря.

Със сигурност имаш много забавни истории за разказване. Сподели една…

Знам много. С Джо Кокър по време на едно турне, бяхме в буса и гледахме един филм. Внезапно той се обърна към мен и ми каза: "Знаеш ли какъв е проблемът?" Не, викам му, какъв е? А той ми отговаря с онзи неговия глас: "Проблемът е, че аз всъщност съм черен мъж в тялото на бял!" Много се смяхме. Джо е страхотен човек.

Кой е твоя най-рокендрол момент?

Не знам, за мен велик момент беше концертър "Live Aid" в Лондон през 1985 година. Беше фантастично, имаше много рок легенди. Това е моят най-рок момент, не е нещо свързано с клишето секс, наркотици и рокендрол.

Защо според теб много музиканти посочват "Live Aid" като пример за грандиозно лайв изпълнение?

Защото това беше много важно събитие. Много велики музиканти се събраха, за да помогнат на хората в нужда. Това е необикновено и велико преживяване, от което и аз съм бил част.

Постигна ли целта си "Live Aid"?

Да, мисля, че я постигна. Хората си отвориха очите за много неща.

Защо тогава не се повтори?

Защото тогава бяхме млади. Иначе концерт, който бих могъл да съпоставя с "Live Aid" беше и шоуто в подкрепа на Нелсън Мандела. Но "Live Aid" беше първото и си остава най-важното подобно събитие.