Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич.

Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика, „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността.

Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита телепатия, помагаща им да се крият от роботите. Роботите се отличават от атлантидяните по това, че нямат душа. А какво е душа? Душата е способността и възможността да избираме. Всяко едно действие на роботите е предварително предопределно според написана програма, а всяко действие на хората е резултат на свободен избор. Романът е разказ за борбата между цивилизацията на хората и тази на роботите, а Атлантида си остава утопичното място за човечеството, нуждата ни от Рай и един по-съвършен свят, било то и илюзорен.

„Атлантида” е роман с динамично действие, неочаквани обрати, фин хумор и ирония, и същевременно интелектуално поднесена история, изпълнена с информация и факти от различни области на живота.